Разлика между версии на „Арка“

м
редакция без резюме
м
м
| [[Файл:Arco maya.jpg|x100п]]
| style="width:100%; text-align:left; vertical-align:top;" |
; [[Лъжлива дъгаарка]]
: Макар да не е същинска дъгаарка, тази конструкция е исторически предшественик на дъгитеарките. Тя дава възможност за преодоляване на малко по-големи отвори с помощта на зидария.
 
<small>''На снимката:'' Лъжлив свод от майския град [[Ушмал]], [[Мексико]].</small>
|
| style="width:100%; text-align:left; vertical-align:top;" |
; [[Триъгълна дъгаарка]]
: Състои се от два прави елемента, поставени под наклон и подпряни един в друг. Макар елементите да са прави, от гледна точка на механиката конструкцията има свойствата на дъгаарка.
 
|- style="text-align:center; vertical-align:middle;"
| [[Файл:Aachen-cathedral-inside.jpg|x100п]]
| style="width:100%; text-align:left; vertical-align:top;" |
; [[Полукръгла дъгаарка]]
: Има формата на половин [[окръжност]], като основата на двата и&#768; края са разположени на хоризонтална права, а височината е два пъти по-малка от отвора. Поради своята простота и ефективност, тази форма е най-широко използвана в зиданите конструкции. Тя е усъвършенствана от [[Древен Рим|римляните]], а по-късно е характерна и за [[Романска архитектура|романската архитектура]].
 
| [[Файл:Pons Fabricius crop.jpg|x100п]]
| style="width:100%; text-align:left; vertical-align:top;" |
; [[Сегментна дъгаарка]]
: Има формата на сегмент от окръжност, но с дължина, по-малка от половината дължина на окръжността. В сравнение с полукръглата дъгаарка има по-малка височина, поради което и хоризонталните опорни реакции са по-големи. По тази причина се използва по-често при мостове, където обикновено е по-лесно хоризонталните реакции да бъдат поети от основата и при които по-малката височина в много случаи е предимство.
 
<small>''На снимката:'' Сегменти дъги на [[Мост на Фабриций|Мост на Фабриций]] в [[Рим]], [[Италия]].</small>
| [[Файл:El door in tunisia06.JPG|x100п]]
| style="width:100%; text-align:left; vertical-align:top;" |
; [[Мавританска дъгаарка]]
: Има формата на сегмент от окръжност, но с дължина, по-голяма от половината дължина на окръжността. Долната част на дъгатаарката няма конструктивна функция, а служи за чисто декоративни цели. Тази форма, наричана също ''подковообразна дъгаарка'', е характерна за [[ислямска архитектура|ислямската архитектура]], най-вече в Западното [[Средиземноморие]].
 
<small>''На снимката:'' Мавританска арка над врата в [[Тунис]].</small>
| [[Файл:Saint-Denis - Basilique -2.JPG|x100п]]
| style="width:100%; text-align:left; vertical-align:top;" |
; [[Островърха дъгаарка]]
: Съставена е от два сегмента от окръжности, чиито центрове са разположени на нивото на основата, а в горната си част се събират под ъгъл. В сравнение с полукръглата арка има по-голямо отношение на височината към отвора. Тази форма е характерна за [[Готическа архитектура|готическата архитектура]], където базираните на островърхи дъги сводове и прозорци с голяма височина създават визуални асоциации за стремеж към божественото.
 
| [[Файл:AltstadtBludenz15.jpg|x100п]]
| style="width:100%; text-align:left; vertical-align:top;" |
; [[Трицентрова дъгаарка]]
: Състои се от три сегмента от окръжности, които имат три различни центъра, като долните два имат по-малък радиус.
 
| [[Файл:Gloucester Cathedral Front.jpg|x100п]]
| style="width:100%; text-align:left; vertical-align:top;" |
; [[Четирицентрова дъгаарка]]
: Състои се от четири сегмента от окръжности. Долните два са подобни на тези при островърхата арка, с центрове, разположени на нивото на основата, но с много по-малък радиус. Горните два сегмента имат значително по-голям радиус, а центровете им се намират под нивото на основата, като за разлика от трицентровата дъгаарка има връх. Характерна е за [[английска архитектура|английската архитектура]] от времето на [[Тюдор]]ите и понякога е наричана ''тюдорова дъгаарка'', ''английска островърха дъгаарка'' или ''норманска дъгаарка'', както и за [[ислямска архитектура|ислямската архитектура]], особено в областите с персийско влияние.
 
<small>''На снимката:'' Четирицентрови дъги на челната фасада на [[Глостърска катедрала|Глостърската катедрала]], [[Англия]].</small>
| [[Файл:Bremen Center 10 cropped.JPG|x100п]]
| style="width:100%; text-align:left; vertical-align:top;" |
; [[Трилистна дъгаарка]]
: Подобна е на трицентровата дъгаарка, но кръговите сегменти нямат обща допирателна в точките на свързване, а образуват върхове, насочени към отвора на дъгатааракта. Тази форма се използва често в готическата архитектура.
 
<small>''На снимката:'' Трилистна дъгаарка над врата на църквата „Света Богородица“ в [[Бремен]], [[Германия]].</small>
 
|- style="text-align:center; vertical-align:middle;"
| [[Файл:Scheitrechter Bogen.jpg|70п]]
| style="width:100%; text-align:left; vertical-align:top;" |
; [[Плоска дъгаарка]]
: Макар че не е същинска дъгаарка, конструкцията има механика на ниска сегментна дъга. Обикновено се изпълнява от зидария, като фугите на елементите имат характерно радиално разположение, напречно на натисковите линии в гредата. Използва се при сравнително малки отвори, често над врати и прозорци или като допълнителна облекчителна конструкция над такива отвори.
 
<small>''На снимката:'' Облекчителна плоска дъгаарка над отвор в сграда в античния град [[Перге]], [[Турция]].</small>
 
|- style="text-align:center; vertical-align:middle;"
| [[Файл:HarlemRiverBridges.jpg|70п]]
| style="width:100%; text-align:left; vertical-align:top;" |
; [[Параболична дъгаарка]]
: Има форма на [[парабола]], която от механична гледна точка е оптимална за поемането на равномерно разпределен върху хоризонталната проекция гравитационен товар. Използва се най-често в конструкциите на мостове.
 
|
| style="width:100%; text-align:left; vertical-align:top;" |
; [[Елиптична дъгаарка]]
: Има форма на [[елипса]]. Използва се сравнително рядко.
 
| [[Файл:Granada monasterio santa isabel la real portada2.jpg|x100п]]
| style="width:100%; text-align:left; vertical-align:top;" |
; [[Аколадна дъгаарка]]
: Състои се от четири кръгови сегмента, подобно на четирицентровата дъгаарка, но горните два са изпъкнали, вместо вдлъбнати. Характерна е за ислямската архитектура.
 
<small>''На снимката:'' Аколадна арка над врата на манастирската църква „Санта Исабел ла Реал“ в [[Гранада]], [[Испания]].</small>
|
| style="width:100%; text-align:left; vertical-align:top;" |
; [[Корнизна дъгаарка]]
: Подобна на аколадната дъгаарка, но долните сегменти са изпъкнали, а горните - вдлъбнати.
 
|}
{{раздел-мъниче}}
 
ДъгитеАрките се употребяват като основни носещи конструкции на [[мост]]ове и [[покрив]]и на сгради, а също така и с чисто декоративна функция — при входове, прозорци, колони, ниши и др. Те могат да бъдат и самостоятелни декоративни съоръжения, като [[Арката на Тит]]
или [[Триумфалната арка]].