Жан Лан: Разлика между версии

Докато [[Въоръжени сили на Франция|френската сухопътна армия]] доминира противниците си на [[континент]]а, [[Англия]] остава сигурно защитена от своя [[флот]] и се превръща в ос на антифренските коалиции в [[Европа]]. Проваленият [[десант]] на острова кара [[Наполеон I|Наполеон]], приел короната на “Император на французите” през 1804 г., да обърне войските си срещу силите на новосформираната Трета коалиция, в която освен Британската влизат и Руската и Австрийската империи. В кампанията от 1805 г. командваните от Лан части (произведен в [[маршал]] предната година), влизат в състава на дясното крило на Великата армия, под командването на маршал Йоаким Мюра. Почти анекдотичен е случаят, описан от [[Лев Толстой]] във “[[Война и Мирмир|“Война и Мир”]]”, в който Лан, Мюра, Бертран и Белиар успяват да отвлекат вниманието на генерал Ауерсперг, натоварен със задължението да взриви стратегически мост над [[Дунав]].<ref name="Tolstoi"> Толстой, Л. Н. Война и мир. София, 1974. </ref> Докато [[генерал]]ите убеждават австрийския командир, че е сключено [[примирие]], [[сапьор]]ите на генерал Удино разминират моста и френските войски го завземат без нито един изстрел. В [[битката при Аустерлиц]] (2 декември 1805 г.) Лан командва лявото крило на Великата армия и допринася съществено за [[триумф]]а на френското оръжие. Въпреки това, след [[сражение]]то, [[император]]ът се изказва с пренебрежение за приноса му и жестоко обиденият [[маршал]] своеволно напуска лагера на [[армия]]та, предварително освобождавайки подчинените си. Вероятно осъзнал грешката си, [[Наполеон I|Наполеон]] не предприема никакви мерки срещу него.