Татарски език: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахната редакция 4585449 на 89.253.12.13 (б.)
Ред 21:
Татарският език се е формирал заедно с диференцирането на народността, носител на езика - [[татари]]те, в районите на Поволжието и Урал. В татарския език може да се открие определено влияние на съседните угро-финските езици ([[марийски език|марийски]], [[удмуртски език|удмуртски]]) най-вече във фонетиката, макар че не е ясно дали влиянието не е било двупосочно, а в речниковия състав от [[арабски език|арабски]], [[персийски език|персийски]] и [[руски език]].
 
Татарският език се класифицира като къпчакски тюркски език, макар че в него се откриват и доста огузки черти, като например непълната промяна на начално пратюркско *{{IPA|[j]}} в африката {{IPA|[dʒ]}}. Това двояко застъпване отличава стандартния татарски език (създаден въз основа на казанския говор) от сибирско-татарските диалекти ([[хакаски език]], [[шорски език]]). Промяната *{{IPA|[j]}} > {{IPA|[dʒ]}} е последователно прокарана в думи като: cideҗиде „седем“, cırҗыр „песен“, celekҗелек „костен мозък“, cuyҗуй- „лишавам се“ и др., които са по-близки до къпчакските форми, но отсъства от думи като: yanян- „горя“, yomırkaйомырка „яйце“, yeğetегет „юнак, джигит“, които са по-близки до огузките форми.
 
Татарският език се различава съществено във фонетично отношение от съседния му [[чувашки език]].
 
Най-ранният известен писмен паметник е поемата „Киса и Йосиф“, написана през XIII в. от Кул Гали (загинал по времето на монголското завоевание на [[Волжка България]] през [[1236]] г.). Езикът на поемата съчетава елементи от [[огузки езици|староогузкия]] и [[къпчакски език]]. През периода на [[Казанско ханство|Казанското ханство]] се различава [[старотатарски език|старотатарският език]], за който са характерни голям брой заемки от арабски и персийски език, като имената на дните на седмицата: düşəmbeдүшәмбе, sişəmbeсишәмбе, çərşəmbeчәршәмбе, pənceşəmbeпәнҗешәмбе, comgaҗомга, şimbəшимбә, yaqşəmbeякшәмбе; думи от всекидневието като: rəxmətрәхмәт „благодарност“, məhəbbətмәхәббәт „любов“, qanunканун „закон“, baqçaбакча „градина“, şəhərшәhәр „град“, haqхак „цена“, bazarбазар „пазар“, xodayходай „господ“, ziratзират „гробище“. След завладявнето на Казанското ханство от [[Иван Грозни]] в татарския започват да поникват русизми като: zakonзакон, poyezпоез „влак“, çəynəkчәйнәк „чайник“, bürənəбүрәнә „цепеница“ и др., а по-късно и заемки от западноевропейски езици.
 
== Граматика ==