Поради различията в стила и изработката на съдовете, се счита, че са произведени по различно време и различни места, което прави датировката на съкровището сравнително широка: от края на [[6 век пр.н.е.|6]] до първата половина на [[4 век пр.н.е.]]. Предполага се, че съкровището е било притежание на местен [[траки]]йски владетелски род от времето на най-големия разцвет и мощ на тракийската култура и тракийските държави на [[Балкански полуостров|Балканския полуостров]].
Голямата част от Рогозенското съкровище се съхранява в [[[[Регионален исторически музей с художествена галерия (Враца)|Регионален исторически музей]]]] във [[Враца]], а около 20 съда са притежание на [[Национален исторически музей|Националния исторически музей]] в [[София]]. Съкровището е открито на два дяла. Първият дял, който се състои от 65 предмета е открит случайно прес есента на 1985 година от Иван Димитров в двора на къщата му. В продължение на 3 - 4 месеца дядо Иван не съобщава за откритото богатство, поради страх от мисълта, че двора му ще бъде разкопан от археолози и посевите му ще бъдат съсипани. В последствие обаче, в началото на януари 1986 година, той занася откритите предмети на тогавашния кмет на с.Рогозен Борис Драмкин. Кмета разбира, че това е наистина една много ценна находка и веднага се обажда в Регионалния исторически музей - Враца за откритото имане. Археолозите Боган Николов, Спас Машов и Пламен Иванов реагират веднага и в същият двор, на 4 метра разстояние от първия куп откриват и останалите 100 предмета. Рогозенското съкровище е обявено за находката на века.
Съкровището тежи повече от 20 кг., изработено през 5 и 6в. пр.н.е. Върху няколко съда е изписано името на одриския цар Котис, а върху един-името на сина му Керсеблепт.
