Атанасий I Охридски: Разлика между версии

Роден е в областта [[Мани (област)|Мани]] на полуостров Пелопонес.<ref>[http://www.egolpion.com/ekklhsia_agwnes_ethnous.el.aspx Η Ορθόδοξη Εκκλησία κατά τους αγώνες του Έθνους]</ref> Най-ранното сведение за архиепископ Атанасий е негово писмо до венецианския управител на [[Корфу]] от януари [[1596]] година. Той развива активна дипломатическа дейност, търсейки връзки с близките западноевропейски държави, които да подпомогнат освобождението на [[Балкански полуостров|Балканите]] от [[Османска империя|османска]] власт. През 1596 година се среща с представители на [[Венецианска република|Венецианската република]] и неуспешно ги убеждава да окупират [[Албания]], преди да бъдат изпреварени от [[Испания|испанците]], които според него имат подобни планове. Той твърди, че с помощта на 2-3 хиляди войници и на местното население би могъл да предаде цяла Албания на венецианците.<ref name="Снегаров">{{Снегаров-ИОА-2|96-103}}</ref>

 

 

През януари 1598 година, затънал в дългове, Атанасий напуска Рим и отива пеш в Неапол. Там вицекралят отказва да го приеме или да му издаде препоръки за други владетелски дворове, но му дава малка парична помощ. През юни, заедно с пелагонийския митрополит [[Йеремия Пелагонийски|Йеремия]], Атанасий заминава за [[Прага]] при император [[Рудолф II]]. В доклад до императора, който по това време е във война с Османската империя, той заявява, че с 3 хиляди войници ще завземе Албания и с помощта на 40 хиляди местни въстаници ще настъпи към [[Солун]]. Императорът отказва да участва в плана, но снабдява Атанасий с пари и препоръчителни писма и през декември той заминава за Испания, заедно с Йеремия Пелагонийски.<ref name="Снегаров"/>