Галера: Разлика между версии

 

Корабостроителите се научават да строят все по-големи кораби. През XVI век се появява нов тип кораб – '''галеас''' (galera grossa, galeazza), т.е. голяма галера. Той е с дължина 60-80 м, по-вместителен и в по-голяма степен използва платната, които вече са закрепени на три високи мачти. Типичната галера нараства по размери, но в нея възникват малко новости. Ветроходните бойни кораби стават по-мощни в боя, отколкото са галерите - причината е, че ветроходите са въоръжени с много оръдия, докато на галерата няма място за тях заради греблата. Така настъпва краят на епохата на гребните кораби.

 

==Описание==

=Въоръжение=

Основното оръжие на галерата първоначално е '''таранът''', който тя наследява от гръцките бойни кораби. Таранът е дълго острие в подводната част на носа, представляващо здрава греда с бронзов връх. Тази греда е продължение на кила и може да понесе голямо натоварване. На някои галери таранът бил повдигнат, т.е. намирал се над водата. За бойното използване на тарана трябва да се направи умела маневра с целия кораб, така че таранът да удари греблата и борда на противниковия кораб. Един добър таранен удар нанасял непоправими повреди на противниковия кораб и го лишавал от подвижност. Но боят трябвало да се довърши с ръкопашна схватка. За целта биещите се кораби се приближавали плътно и от нападащия кораб група войници скачали на палубата на другия кораб. За прекачването им някои галери разполагат със специален '''абордажен мостик''' . Основните оръжия в този така наречен абордажен бой били мечът и сабята, а по-късно - [[мушкетът]].

През XIV в. корабите получават ново оръжие – [[оръдия]], които скоро стават основа на тяхната бойна мощ. Първоначално на галерата имало по едно оръдие, което стреляло само на разстояние 100-300 м., и не били много ефективно. По-късно типичното въоръжение става комбинация между едно голямо (до 50-фунтово) и няколко малки дългоцевни оръдия, наречени '''кулеврини'''. По-голямата част от оръдията са съсредоточени на носа. Най-ефективна се оказва едновременната стрелба срещу намиращите се на палубата моряци. Показателен е случаят, при който един командир на галерата изчакал да се сближи на минимално разстояние и тогава произвел едновременен залп от всичките си оръдия, което предизвикало 40 жертви на противника и довело до победата в боя. Така галерата се превръща в артилерийски кораб. До края на използването на галерите оръдията са гладкоцевни и стрелбата се води бавно, което се отразява на тактиката на боя.

==Галерата “Буцентавър”==

 

 

Най-прочутата венецианска галера е '''“Буцентавър”''' (итал. Bucintoro). Тя е била представителен кораб на [[дожа]] на Венеция. Всъщност има 4 такива галери, като първата е построена през 1311, а последната – през 1727 г. Изработени са в градската корабостроителница “Арсенал”. Именно последната галера в най-голяма степен предава посланието за мощта и богатството на републиката. Дължината й е 35 м., греблата били 42 и на тях работели 168 гребци, облечени в пъстри униформи. Носовата и кърмовите скулптори са дело на най-прочутите майстори на епохата и са позлатени. Надстройката е оформена като салон за 90 души. В задната част на салона имало трон за дожа. На носа се извисявала позлатена скулптора на богинята на справедливостта с меч в ръката. По цялата дължина на борда имало позлатени дървени фигури и орнаменти. За подсилване на ефекта пред гражданите, корабът бил допълнително украсен с огромни флагове, а униформите на офицерите и дожите били със смайваща пъстрота. . [[Картинка:Bucentaur (1728).JPG|мини| Общ вид на галерата “Буцентавър”, рисунка върху пощенска марка]]

“Буцентавър” играел важна роля в ежегодната церемония за празника на Венеция на Великден. Градските първенци се качвали на борда и галерата излизала по средата на залива. Там дожът хвърлял в морските води осветен златен пръстен, при което извиквал: “Венчаваме се за теб, море!”. Така републиката демонстрирала своята връзка с морето и стремежа си да бъде негова владетелка.