Уикипедия

Галера: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м Добавяне на Категория:Кораби using HotCat
мкор
Ред 1:
Галерата (англ. galley, итал. galera ) е голям [[гребен кораб]] от Средновековието[[Средновековие]]то.▼
 
=== Галера ===
 
▲Галерата (англ. galley, итал. galera ) е голям гребен кораб от Средновековието.
Някои автори употребяват това название като обобщаващо за всички гребни кораби, но такъв подход не е общоприет.
 
[[Картинка:Galley-knightshospitaller.jpg|мини|Галера на малтийските [[рицари]]. Носът е отляво. На мачтите са вдигнати флагове с кръстове.]]
 
==Галерата в историята на [[корабостроенето]]==▼
След краха на [[Римска империя|Римската империя]] в Средиземноморието[[Средиземноморие]]то възникват множество малки държави, които се борят за икономическо и военно надмощие. Морската търговия има за тях има първостепенно значение. Република [[Венеция]] поема водеща роля в процеса на търговското корабоплаване и бързо натрупва богатства от тази дейност. Нейните кораби стават примамка за пиратите[[пират]]ите, сред които най-многобройни са арабските. Въоръжаването на търговските кораби се оказва недостатъчно за справяне с техните дръзки нападения. По тези причини през VII[[7 век]] венецианците се нуждаят от бързи бойни кораби[[кораб]]и, които да са достатъчно големи, за да се справят с пиратските кораби. Въпреки историческата слава на гръцките [[триери]] и други подобни кораби с няколко реда гребла, венецианските корабостроители не приемат техния модел, защото преценяват, че те не са надеждни при вълнение поради отворите за греблата в бордовата обшивка и трудното синхронизиране на гребането от няколко реда гребци.▼
 
Новият кораб заимства опита на някои [[илирийски]] кораби, които имат един ред гребла по борда, като гребците са разположени над палубата[[палуба]]та. За да се движи големият кораб са необходими големи гребла, а това налага на едно гребло да се поставят по няколко гребци. Името на кораба идва от [[галея]] – вече съществуващ гребен търговски кораб с един ред гребла.▼
▲==Галерата в историята на [[корабостроенето]]==
▲След краха на Римската империя в Средиземноморието възникват множество малки държави, които се борят за икономическо и военно надмощие. Морската търговия има за тях първостепенно значение. Република [[Венеция]] поема водеща роля в процеса на търговското корабоплаване и бързо натрупва богатства от тази дейност. Нейните кораби стават примамка за пиратите, сред които най-многобройни са арабските. Въоръжаването на търговските кораби се оказва недостатъчно за справяне с техните дръзки нападения. По тези причини през VII век венецианците се нуждаят от бързи бойни кораби, които да са достатъчно големи, за да се справят с пиратските кораби. Въпреки историческата слава на гръцките [[триери]] и други подобни кораби с няколко реда гребла, венецианските корабостроители не приемат техния модел, защото преценяват, че те не са надеждни при вълнение поради отворите за греблата в бордовата обшивка и трудното синхронизиране на гребането от няколко реда гребци.
 
Галерата изпълнява успешно поставената йѝ задача – да бъде военен и полицейскипатрулен кораб за охрана на венецианската морска търговия. На първо място е възможността йѝ да изпълнява задачи при безветриебезветриете, когато ветроходите[[ветроход]]ите са безпомощни. Високо се оценяват и бойните йѝ възможности. Затова всички големи морски държави строят галери в продължение на няколко столетия. Голям брой галери построява и Турция, която развива военна експанзия в [[Средиземно море]]. През 1571 ̀г. се стига до решително сражение на военните флотове, което става край [[Лепанто]]. От едната страна са корабите на [[Испания]], Венеция и други християнски западноевропейски държави, а срещу тях – турските и пиратските кораби. Всяка от страните използва по близо 200 галери. Битката трае няколко часа и се отличава с крайна жестокост, а броят на загиналите се оценява като най-големият в морската история. ▼
▲Новият кораб заимства опита на някои илирийски кораби, които имат един ред гребла по борда, като гребците са разположени над палубата. За да се движи големият кораб са необходими големи гребла, а това налага на едно гребло да се поставят по няколко гребци. Името на кораба идва от галея – вече съществуващ гребен търговски кораб с един ред гребла.
 
Венецианските галери стават все по-големи и получават пищна украса. Опитът в строителството им е използван във [[Франция]], [[Русия]] и други страни. В Русия галерите се строят под ръководството на италиански майстори и получават името '''скампавеи'''. Галерите остават в строя на бойните кораби до [[XVIII век|XVIII]], някъде до [[XIX век]]. За последен път галерите са използвани в сражение от руския флот през 1854 ̀г. в [[Балтийско море]], като част от [[Кримската война]]. През същото столетие Франция закрива галерния си флот, но превръща корпусите на корабите в... плаващи затвори.▼
▲Галерата изпълнява успешно поставената й задача – да бъде военен и полицейски кораб за охрана на венецианската морска търговия. На първо място е възможността й да изпълнява задачи при безветрие, когато ветроходите са безпомощни. Високо се оценяват и бойните й възможности. Затова всички големи морски държави строят галери в продължение на няколко столетия. Голям брой галери построява и Турция, която развива военна експанзия в Средиземно море. През 1571 г. се стига до решително сражение на военните флотове, което става край Лепанто. От едната страна са корабите на Испания, Венеция и други християнски западноевропейски държави, а срещу тях – турските и пиратските кораби. Всяка от страните използва по близо 200 галери. Битката трае няколко часа и се отличава с крайна жестокост, а броят на загиналите се оценява като най-големият в морската история.
 
▲Венецианските галери стават все по-големи и получават пищна украса. Опитът в строителството им е използван във Франция, Русия и други страни. В Русия галерите се строят под ръководството на италиански майстори и получават името '''скампавеи'''. Галерите остават в строя на бойните кораби до XVIII, някъде до XIX век. За последен път галерите са използвани в сражение от руския флот през 1854 г. в Балтийско море, като част от Кримската война. През същото столетие Франция закрива галерния си флот, но превръща корпусите на корабите в... плаващи затвори.
 
Корабостроителите се научават да строят все по-големи кораби. През XVI век се появява нов тип кораб – '''галеас''' (galera grossa, galeazza), т.е. голяма галера. Той е с дължина 60-80 м, по-вместителен и в по-голяма степен използва платната, които вече са закрепени на три високи мачти. Типичната галера нараства по размери, но в нея възникват малко новости. Ветроходните бойни кораби стават по-мощни в боя, отколкото са галерите - причината е, че ветроходите са въоръжени с много оръдия, докато на галерата няма място за тях заради греблата. Така настъпва краят на епохата на гребните кораби.▼
[[Картинка:Les galères du roi.jpg|мини|left|Гравюра от 1870 – кралска галера от Франция. На заден план - ветроходни кораби.]]
 
▲Корабостроителите се научават да строят все по-големи кораби. През [[XVI век]] се появява нов тип кораб – '''галеас''' (galera grossa, galeazza), т.е. голяма галера. Той е с дължина 60-80 м80m, по-вместителен и в по-голяма степен използваизползващ платната, които вече са закрепени на три високи [[мачта|мачти]]. Типичната галера нараства по размери, но в нея възникват малко новости. Ветроходните бойни кораби стават по-мощни в боя, отколкото са галерите. - причинатаПричината е, че ветроходите са въоръжени с много оръдия, докато на галерата няма място за тях заради греблата. Така настъпва краят на епохата на гребните кораби.
[[Картинка:Théodore Gudin-Combat d'un vaisseau français et de deux galères barbaresques mg 5062.jpg|мини|center|Френски ветроходен кораб побеждава две берберски пиратски галери (картина от Т. Гудин)]]▼
 
▲[[Картинка:Théodore Gudin-Combat d'un vaisseau français et de deux galères barbaresques mg 5062.jpg|мини|center|Френски ветроходен кораб побеждава две берберски пиратски галери (картина от Т. Гудин)]]
 
==Описание==
 
Галерите съществуват като тип боен кораб в продължение на няколко столетия, вероятно по-дълго от който и да е друг тип. За това време конструкцията им естествено еволюира, като във всяко ново поколение корабите стават по-големи, по-здрави и по-добре въоръжени. През цялото време обаче, се запазват някои основни характеристики: корабите са много здрави, с дебели обшивки; греблата са разположени в един ред над основната палуба; платната могат да се използват само при попътен вятър; надстройките са две – голяма жилищна на кърмата[[кърма]]та и малка “крепост”„крепост“ на носа, използвана при бой. Корпусът е изработен изцяло от дърво, като при сглобяването се използват дървени щифтове.
 
=Задвижване=
Първите галери са сравнително малки, с дължина около 30 м.30m, с една мачта и с по един гребец на гребло. По-късно размерът на корабите се увеличава и мачтите вече са две. Венецианските галери в битката при Лепанто били два типа – стандартна и голяма. Стандартната имала дължина 42 м.42m, ширина на основния корпус 5,1 м1m и максимална ширина с опорите на греблата 6,7 м7m. Надводният [[борд]] се издигализдига на 1м.един метър над водната повърхност. Теглото на празната галера се оценява на 140 тона. Тя се задвижвала от 2два реда по 24 гребла, като на всяко работели по 3трима гребци. Екипажът йѝ се състоял от 10 офицери, 65 моряци и войници и 156 гребци. Голямата галера била с дължина 46 м.46m и екипаж 120 души (без гребците).
 
На такива големи галери се поставят тежки (до 300 кг.300kg) и дълги (до 15 м.15m) гребла, всяко от които се обслужва от 3три -до 6шест и дори 9девет човека. Горната част на греблото, намираща се вътре в кораба, има вид на цилиндър (валяк) с оловна сърцевина. За захващане са поставени метални скоби. Гребците седят на банка (пейка) и при гребането стават, правят две три-крачки напред, носейки греблото, така че перото му да се движи над водата;. следСлед това потапят перото във водата и с усилие го теглят назад – през този период греблото придава движеща сила на кораба. За да се достигне добра мощност, всички гребла трябва да се потапят едновременно и да се движат синхронно. Това се подпомага от тъпан, който задава ритъма. По средата на кораба има дъсчена пътека, по която крачи напред-назад надзирателят на гребците, размахвайки бич.
Гребането е изключително тежък труд и затова гребците са наетиработят принудително. В ранните средни векове те са роби[[роб]]и, а в по-късните – [[затворник|затворници]]. При качването на гребците на кораба те биват заключвани и не могат да се спасят, ако корабът потъне. Цялата грижа, коятокъм тях се полагасъстой към тях, ев гарантираната дажба от хляб, месо и вино.
[[Картинка:Convicted at row in spanish galley La Real.jpg|мини|Гребци на галерата "Реал", фрагмент от реконструкцията й.]]▼
 
▲[[Картинка:Convicted at row in spanish galley La Real.jpg|мини|Гребци на галерата "Реал"„Реал“, фрагмент от реконструкцията йѝ.]]
Мореходните качества на галерата са определен напредък в исторически план и тя се справя в условия, за които предишните, напр. древногръцките кораби не са пригодни. От значение са и размерите – галерата е голям кораб и носи много войници. Имало и малък брой галери с по-голяма ширина, които поемали повече товар или пътници, така че да се използват и за мирни цели. Все пак, скоростта на галерата при движение с гребла не е особено висока. Точни измервания в Средновековието не са били възможни и в съхранените документи има само качествени оценки – бавно, бързо и по-бързо. През ХХ век са направени малобройни експерименти, от които специалистите заключават, че галерата е по-бавна от древногръцката трирема, вероятно поради по-тежкия си корпус. При тихо море галерата е можела да се движи дълго време – до 10 часа - със скорост 2-3 възла. Максималната скорост се оценява на 7 възла, но тя бързо изчерпвала силите на гребците. С добри гребци такава скорост можело да се поддържа 20-30 минути. При вълнение гребаното е трудно и галерата трябвало да се прибере в защитено пристанище. ▼
 
▲Мореходните качества на галерата са определен напредък в исторически план и тя се справя в условия, за които предишните, напр. древногръцките кораби, не са пригодни. От значение са и размерите ѝ – галерата е голям кораб и носи много войници. Имало и малък брой галери с по-голяма ширина, които поемали повече товар или пътници, така че да се използват и за мирни цели. Все пак, скоростта на галерата при движение с гребла не е особено висока. Точни измервания в Средновековието не са били възможни и в съхранените документи има само качествениотносителни оценки – бавно, бързо и по-бързо. През ХХ[[20 век]] са направени малобройни експерименти, от които специалистите заключават, че галерата е по-бавна от древногръцката трирема, вероятно поради по-тежкия си корпус. При тихо море галерата е можеламоже да се движи дълго време – до 10 часа - — със скорост 2два-3три [[възел (скорост)|възла]]. Максималната скорост се оценява на 7седем възла, но тя бързо изчерпвала силите на гребците. С добри гребци такава скорост можеломоже да се поддържа 20-30 минути. При вълнение гребаното е трудно и галерата трябвалотрябва да се прибере в защитено пристанище.
Ветроходното стъкмяване на галерата е просто, на всяка мачта се носи само едно платно от латински тип. Платното е триъгълно и закрепено на дълъг прът – '''шпринт'''. Шпринтът се вдига по мачтата с въже, като в работно положение единият му край е значително по-високо от другия. Такова стъкмяване позволява платното да се управлява лесно, а високият му край работи добре при слаб вятър. От друга страна, такова платно може да се използва само при вятър откъм кърмовия сектор. Мачтите са ниски и площта на платната е малка. Смята се, че галерите са можели при подходящ вятър да достигат 7-8 възла. ▼
 
▲Ветроходното стъкмяване на галерата е просто, на всяка мачта се носи само едно платно от латински тип. Платното е триъгълно и закрепено на дълъг прът – '''шпринт'''. Шпринтът се вдига по мачтата с въже, като в работно положение единият му край е значително по-високо от другия. Такова стъкмяване позволява платното да се управлява лесно, а високият му край работи добре при слаб вятър. От друга страна, такова платно може да се използва само при вятър откъм кърмовия сектор. Мачтите са ниски и площта на платната е малка. Смята се, че галерите са можели при подходящ вятър да достигат 7седем-8осем възла.
 
==Въоръжение==▼
Основното оръжие на галерата първоначално е '''таранът''', който тя наследява от гръцките бойни кораби. Таранът е дълго острие в подводната част на носа, представляващо здрава греда с бронзов връх. Тази греда е продължение на кила[[кил]]а и може да понесе голямо натоварване. На някои галери таранът бил повдигнат, т.е. намирал се над водата. За бойното използване на тарана трябва да се направи умела маневра с целия кораб, така че таранът да удари греблата и борда на противниковия кораб. Един добър таранен удар нанасялнанася непоправими повреди на противниковия кораб и го лишаваллишава от подвижност. Но боят трябвалотрябва да се довърши с ръкопашна схватка. За целта биещите се кораби се приближавалиприближават плътно и от нападащия кораб група войници скачалискача на палубата на другия кораб. За прекачването им някои галери разполагат със специален '''абордажен мостик''' . Основните оръжия в този така наречен абордажен бой билиса мечът и сабята, а по-късно - [[мушкетът]]. ▼
 
▲=Въоръжение=
▲Основното оръжие на галерата първоначално е '''таранът''', който тя наследява от гръцките бойни кораби. Таранът е дълго острие в подводната част на носа, представляващо здрава греда с бронзов връх. Тази греда е продължение на кила и може да понесе голямо натоварване. На някои галери таранът бил повдигнат, т.е. намирал се над водата. За бойното използване на тарана трябва да се направи умела маневра с целия кораб, така че таранът да удари греблата и борда на противниковия кораб. Един добър таранен удар нанасял непоправими повреди на противниковия кораб и го лишавал от подвижност. Но боят трябвало да се довърши с ръкопашна схватка. За целта биещите се кораби се приближавали плътно и от нападащия кораб група войници скачали на палубата на другия кораб. За прекачването им някои галери разполагат със специален '''абордажен мостик''' . Основните оръжия в този така наречен абордажен бой били мечът и сабята, а по-късно - [[мушкетът]].
[[Картинка:Swedish galley Sparre-rambade.jpg |мини| Макет на носовата част на шведска галера от 1715 г., поглед откъм носа. Характерен е необичайно големият брой оръдия.]]
През XIV в. корабите получават ново оръжие – [[оръдия]], които скоро стават основа на тяхната бойна мощ. Първоначално на галерата имало по едно оръдие, което стреляло само на разстояние 100-300 м., и не били много ефективно. По-късно типичното въоръжение става комбинация между едно голямо (до 50-фунтово) и няколко малки дългоцевни оръдия, наречени '''кулеврини'''. По-голямата част от оръдията са съсредоточени на носа. Най-ефективна се оказва едновременната стрелба срещу намиращите се на палубата моряци. Показателен е случаят, при който един командир на галерата изчакал да се сближи на минимално разстояние и тогава произвел едновременен залп от всичките си оръдия, което предизвикало 40 жертви на противника и довело до победата в боя. Така галерата се превръща в артилерийски кораб. До края на използването на галерите оръдията са гладкоцевни и стрелбата се води бавно, което се отразява на тактиката на боя.▼
==Галерата “Буцентавър”==▼
 
▲През XIV14 в.век корабите получават ново оръжие – [[оръдия]], които скоро стават основа на тяхната бойна мощ. Първоначално на галерата ималоима по едно оръдие, което стрелялостреля само на разстояние 100-300 м.,300m и не билиe много ефективно. По-късно типичното въоръжение става комбинация между едно голямо (до 50-фунтово) и няколко малки дългоцевни оръдия, наречени '''кулеврини'''. По-голямата част от оръдията са съсредоточени на носа. Най-ефективна се оказва едновременната стрелба срещу намиращите се на палубата моряци. Показателен е случаят, при който един командир на галерата изчакализчака да се сближи на минимално разстояние и тогава произвелпроизвежда едновременен залп от всичките си оръдия, което предизвикалопредизвиква 40 жертви на противника и довеловоди до победата в боя. Така галерата се превръща в артилерийски кораб. До края на използването на галерите оръдията са гладкоцевни и стрелбата се води бавно, което се отразява на тактиката на боя.
Венецианските галери се славели не само със здравина, но и с изящно оформление. По цялата дължина на борда им има цветни рисунки, а на носа и кърмата – дървени скулптури, лакирани или боядисани. Всички архитектурни елементи са оформени с мисъл за красота и ансамбъл.▼
Кърмовата надстройка, която обитават капитанът и няколко офицери, е един плаващ дворец. Изградена е от най-доброкачествен дървен материал, има множество прозорци, отвътре е доукрасена с кадифе и коприна. Поставени са украшения, покрити с позлата. На масата се сервира вкусна храна, разлива се скъпо вино в кристални чаши. Обядът се придружава от музиката на малък оркестър.▼
 
▲==Галерата “Буцентавър”==
Най-прочутата венецианска галера е '''“Буцентавър”''' (итал. Bucintoro). Тя е била представителен кораб на [[дожа]] на Венеция. Всъщност има 4 такива галери, като първата е построена през 1311, а последната – през 1727 г. Изработени са в градската корабостроителница “Арсенал”. Именно последната галера в най-голяма степен предава посланието за мощта и богатството на републиката. Дължината й е 35 м., греблата били 42 и на тях работели 168 гребци, облечени в пъстри униформи. Носовата и кърмовите скулптори са дело на най-прочутите майстори на епохата и са позлатени. Надстройката е оформена като салон за 90 души. В задната част на салона имало трон за дожа. На носа се извисявала позлатена скулптора на богинята на справедливостта с меч в ръката. По цялата дължина на борда имало позлатени дървени фигури и орнаменти. За подсилване на ефекта пред гражданите, корабът бил допълнително украсен с огромни флагове, а униформите на офицерите и дожите били със смайваща пъстрота. . [[Картинка:Bucentaur (1728).JPG|мини| Общ вид на галерата “Буцентавър”, рисунка върху пощенска марка]]▼
Конструкцията на кораба била доста необичайна. Таранът и носовата мачта били по-скоро декоративни, отколкото полезни. Забележителен е и снемаемият покрив на средната част, почти на цялата палуба. Местата на гребците били на долната палуба. Надводният борд бил изключително висок – 8 м.▼
“Буцентавър” играел важна роля в ежегодната церемония за празника на Венеция на Великден. Градските първенци се качвали на борда и галерата излизала по средата на залива. Там дожът хвърлял в морските води осветен златен пръстен, при което извиквал: “Венчаваме се за теб, море!”. Така републиката демонстрирала своята връзка с морето и стремежа си да бъде негова владетелка.▼
 
▲Венецианските галери се славелиславят не само със здравина, но и с изящно оформление. По цялата дължина на борда им има цветни рисунки, а на носа и кърмата – дървени скулптури, лакирани или боядисани. Всички архитектурни елементи са оформени с мисъл за красота и ансамбъл.
Немският поет [[Гьоте]] е свидетел на такова тържество през1876 г. и описва кораба като “прекрасен” и “грандиозен”, но отбелязва критично неговата претрупаност, добавяйки, че предишният бил по-красив. Прочутата галера е увековечена в платната на няколко известни художници. Критичният поглед долавя, че те често я представят по-внушителна, отколкото може да бъде един 35 метров кораб.▼
▲Кърмовата надстройка, която обитават капитанът и няколко офицери, е един плаващ дворец. Изградена е от най-доброкачествен дървен материал, и има множество прозорци,. отвътреОтвътре е доукрасена с кадифе и коприна. Поставени са украшения, покрити с позлата. На масата се сервира вкусна храна, разлива се скъпо вино в кристални чаши. Обядът се придружава от музиката на малък оркестър.
 
▲Най-прочутата венецианска галера е „'''“Буцентавър”Буцентавър'''“ (итал. Bucintoro). Тя е била представителен кораб на [[дожадож]]а на Венеция. Всъщност има 4четири такива галери, като първата е построена през 1311 г., а последната – през 1727  г. Изработени са в градската корабостроителница “Арсенал”„Арсенал“. Именно последната галера в най-голяма степен предава посланието за мощта и богатството на републиката. Дължината йѝ е 35 м.35m, греблата билиса 42 и на тях работелиработят 168 гребци, облечени в пъстри униформи. Носовата и кърмовите скулптори са дело на най-прочутите майстори на епохата и са позлатени. Надстройката е оформена като салон за 90 души. В задната част на салона ималоима трон за дожа. На носа се извисявалаизвисява позлатена скулптора на богинята на справедливостта с меч в ръката. По цялата дължина на борда имало позлатени дървени фигури и орнаменти. За подсилване на ефекта пред гражданите, корабът бил допълнително украсен с огромни флагове, а униформите на офицерите и дожите били със смайваща пъстрота. . [[Картинка:Bucentaur (1728).JPG|мини| Общ вид на галерата “Буцентавър”, рисунка върху пощенска марка]]
Бойните качества на “Буцентавър” не били поставени на сериозни изпитания, но здравината й била несъмнена. През 1797 г. Венеция била превзета от войските на [[Наполеон]], а на следващата година императорът разпоредил да се снемат ценностите от галерата и тя да бъде поставена на котва в залива като плаваща батарея. Френските войници разбили скулпторите и ги запалили на брега, за да извлекат златото от покритието им. Златото и другите ценни предмети били пренесени във Франция с 400 мулета. По-късно галерата била прибрана в Арсенала и превърната в затвор. Окончателното й разрушаване станало през 1824 г.▼
 
[[Картинка:Bucentaur (1728).JPG|мини| Общ вид на галерата “Буцентавър”, рисунка върху пощенска марка]]
За “Буцентавър” се разказват легенди, които се концентрират върху неимоверното богатство на борда му. В началото на XXI в. група венециански патриоти създават фондация , която си поставя задачата да построи отново прочутата галера. Средната секция от набора е изложена за няколко месеца на централния площад, за да представи замисъла. Президентът на Франция Н. Саркози обяви, че ще направи парична вноска, за да компенсира нанесените от Наполеоновите войници щети.▼
[[Картинка:Side of a Model of the Bucintoro in Venice.jpg|мини|left|Модел на “Буцентавър”. Показан е бордът. Подвижният покрив е повдигнат.]] ▼
 
▲Конструкцията на кораба билае доста необичайна. Таранът и носовата мачта билие по-скоро декоративни, отколкото полезни. Забележителен е и снемаемиятснемяемият покрив на средната част, почти на цялата палуба. Местата на гребците били на долната палуба. Надводният борд бил изключително висок – 8 м8m.
[[Картинка:Stern of the Bucentaur model, Museo storico navale, Venice - 20090415.jpg|мини|center|Кърмата на прочутата галера]]▼
 
▲“Буцентавър”„Буцентавър“ играел важна роля в ежегодната церемония за празника на Венеция на Великден. Градските първенци се качваликачват на борда и галерата излизалаизлиза по средата на залива. Там дожът хвърлялхвърля в морските води осветен златен пръстен, при което извиквализвиква: “Венчаваме„Венчаваме се за теб, море!”“. Така републиката демонстрираладемонстрира своята връзка с морето и стремежа си да бъде негова владетелка.
[[Картинка:Bow of the Bucentaur model, Museo storico navale, Venice - 20090415.jpg|мини|right|Носовата част на “Буцентавър”]]▼
 
▲Немският поет [[Гьоте]] е свидетел на такова тържество през1876през 1876 г. и описва кораба като “прекрасен”прекрасен и “грандиозен”грандиозен, но отбелязва критично неговата претрупаност, добавяйки, че предишният биле по-красив. Прочутата галера е увековечена в платната на няколко известни художници. Критичният поглед долавя, че те често я представят по-внушителна, отколкото може да бъде един 35 метров кораб.
== Галерите в музеите==▼
Галерите са представени много добре в редица морски музеи в Европа. Преобладават макети, рисунки и чертежи. Фрагменти от конструкцията са показани в музеите в Италия (особено Венеция), Швеция и Русия. ▼
 
▲Бойните качества на “Буцентавър” Буцентавър не билиса поставенипоставяни на сериозни изпитания, но здравината йѝ била несъмнена. През 1797  г. Венеция билае превзета от войските на [[Наполеон]], а на следващата година императорът разпоредилразпорежда да се снемат ценностите от галерата и тя да бъде поставена на котва в залива като плаваща батарея. Френските войници разбилиразбиват скулпторите и ги запалилизапават на брега, за да извлекат златото от покритието им. Златото и другите ценни предмети билиса пренесени във Франция с 400 мулета. По-късно галерата билае прибрана в Арсенала и превърната в затвор. Окончателното йѝ разрушаване станалостава през 1824  г.
В Средиземно море са открити останки от няколко потънали галери, но нито една от тях не може да бъде възстановена и показана. Край бреговете на Алжир е намерен и обследван един римски кораб, който погрешно е наречен галера (галерата “Махдия”. Дължи известността си на намерените в нея древногръцки статуи).▼
 
▲За “Буцентавър”„Буцентавър“ се разказват легенди, които се концентрират върху неимоверното богатство на борда му. В началото на XXI21 в.век група венециански патриоти създават фондация , която си поставя задачата да построи отново прочутата галера. Средната секция от набора е изложена за няколко месеца на централния площад, за да представи замисъла. Президентът на Франция Н. Саркози обявиобявява, че ще направи парична вноска, за да компенсира нанесените от Наполеоновите войници щети.
Единствената запазена оригинална галера е султанската галера на Мехмед IV (1648-1687 г.), която се намира във военноморския музей в [[Истанбул]]. Тя е продължила службата си и след смъртта на този султан, като окончателно е извадена от строя през 1839 г. Галерата е дълга 37 м., има ширина 5,7 м, газене 2м и тегло 140 тона. Съоръжена е с 48 гребла, на които са работели 144 гребци.▼
 
▲== Галерите в музеите==
В морския музея на [[Барселона]] е показана реконструкция на галерата “Реал”, която е била флагмански кораб на испанския крал Хуан Австрийски, главнокомандващ обединения християнски флот при Лепанто, 1571 г. Това е най-голямата известна галера. Тя има дължина 60 м и тежи празна 239 тона. На нея имало 290 гребци и 400 моряци и войници.▼
▲Галерите са представени много добре в редица морски музеи в [[Европа]]. Преобладават макети, рисунки и чертежи. Фрагменти от конструкцията са показани в музеите в Италия (особено Венеция), Швеция и Русия.
[[Картинка:Stern chamber in spanish galley La Real.jpg|мини|Кърмовият салон на реконструираната галера “Реал”]]▼
 
▲В Средиземно море са открити останки от няколко потънали галери, но нито една от тях не може да бъде възстановена и показана. Край бреговете на Алжир е намерен и обследван един римски кораб, който погрешно е наречен галера (галерата “Махдия”„Махдия“. Дължи известността си на намерените в нея древногръцки статуи).
 
▲Единствената запазена оригинална галера е султанската галера на [[Мехмед IV]] (1648-1687  г.), която се намира във военноморския музей в [[Истанбул]]. Тя е продължилапродължава службата си и след смъртта на този султан, като окончателно е извадена от строя през 1839  г. Галерата е дълга 37 м.37m, има ширина 5,7 м7m, газене 2мдва метра и тегло 140 тона. Съоръжена е с 48 гребла, на които са работели 144 гребци.
 
▲В морския музея на [[Барселона]] е показана реконструкция на галерата “Реал”„Реал“, която е била флагмански кораб на испанския крал [[Хуан Австрийски]], главнокомандващ обединения християнски флот при Лепанто, през 1571  г. Това е най-голямата известна галера. Тя има дължина 60 м60m и празна тежи празна 239 тона. На нея ималоима 290 гребци и 400 моряци и войници.
==Източници==▼
1. Heinz Neukirchen Seefart gestern und heute Transpress Berlin▼
 
{|
2. Bjorn Ldndstrom The Ship – Allen & Unwin▼
|-
▲| [[Картинка:Side of a Model of the Bucintoro in Venice.jpg|мини|left|Модел на “Буцентавър”„Буцентавър“. Показан е бордът. Подвижният покрив е повдигнат.]]
▲|| [[Картинка:Stern of the Bucentaur model, Museo storico navale, Venice - 20090415.jpg|мини|centerляво|Кърмата на прочутата галера]]
▲|| [[Картинка:Bow of the Bucentaur model, Museo storico navale, Venice - 20090415.jpg|мини|right|Носовата част на “Буцентавър”„Буцентавър“]]
▲|| [[Картинка:Stern chamber in spanish galley La Real.jpg|мини|Кърмовият салон на реконструираната галера “Реал”„Реал“]]
|}
 
▲==Източници==
3. Т. Матвеева Убранство русских кораблей – Судостроение 1977▼
▲1. #Heinz Neukirchen Seefart gestern und heute Transpress Berlin
▲2. #Bjorn Ldndstrom The Ship – Allen & Unwin
▲3. #Т. Матвеева Убранство русских кораблей – Судостроение 1977
 
{{Link FA|hr}}
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Галера“.