'''Порт Юлий''' (''{{lang-la|Portus Julius''}}; алтернативно име на [[латински]]: ''Iulius'') е “домашното”„домашното“ пристанище на западния флот на [[Римска империя|Римската империя]] (източния флот се намира в Порт [[Равена]]). Пристанището се намира в западния край на залива на [[Неапол]] и само по себе си се състои от три водни обекта: езерото [[Аверно]], [[Лукринско езеро|Лукринското езеро]] и природните вътрешни и външни пристанища зад нос [[Мизенум|Мизено]]. Името му "Порт„Порт Юлий"Юлий“ е в чест на [[Октавиан Август]].<ref>Светоний, ''Животът на Дванадесетте Цезари'' 16.1. </ref>
==Построяване==
[[File:Trireme 1.jpg|малка|right|200px|Модел на Римска бирема]]
За да се предотвратят честите нападения срещу корабите доставящи провизии за [[Рим]] извършвани от [[Секст Помпей]] (син на [[Помпей Велики]]), [[Марк Випсаний Агрипа|Марк Агрипа]] създава сигурно пристанище, в което да постои флот способен да се противопостави на пиратите водени от Секст. Комплексът е построен между 37–36 пр.н.е. За тази цел Агрипа съединява Лукринското езеро и езерото Аверно с канал. От така създаденото вътрешно пристанище чрез канал се достига до морето,<ref>Meyer Reinhold, ''Marcus Agrippa. A biography'', стр. 29–32. The W. F. Humphrey Press: Geneva, New York 1933.</ref> кръстено е "Юлий"„Юлий“ в чест на добрия приятел и покровител на Агрипа — Октавиан.<ref>[[Светоний]], ''Живота на Август'' 16.1</ref> Скоро след успешната кампания срещу пиратите, пристанището е изоставено поради бързото натрупване на тиня на дъното му, което пречи на способността на корабите да плават в него. Близкият град Мизено става военноморската база за Западното [[Средиземно море|Средиземноморие]].<ref> Meyer Reinhold, ''Marcus Agrippa. A biography'' (1933), стр. 32. The W. F. Humphrey Press: Geneva, New York 1933.</ref>
==Сегашно състояние==
Очертанията на Порт„Порт ЮлийЮлий“ могат да се видят и днес, макар и в намален размер от някогашния: едно от трите езера на оригиналното пристанище — Лукринското е със значително намален размер след появяването на вулканичния конус на вулкана Monte Nuovo (Нова„Нова ПланинаПланина“) в средата на езерото през 16 век.<ref>Antonio Parascandola, „Il Monte Nuovo ed il Lago Lucrino“, в: ''Bollettino della Società dei Naturalisti in Napoli'', vol. LV, 1944-1946</ref> Промяната на бреговата линия през вековете също е оказала влияние, като е оставила голяма част от пристанищните съоръжения под водата; някой от тях могат да се видят от специализирани лодки със стъклено дъно или чрез леководолазно [[Водолазно гмуркане|гмуркане]].▼
==Бележки==
▲Очертанията на Порт Юлий могат да се видят и днес, макар и в намален размер от някогашния: едно от трите езера на оригиналното пристанище — Лукринското е със значително намален размер след появяването на вулканичния конус на вулкана Monte Nuovo (Нова Планина) в средата на езерото през 16 век. Промяната на бреговата линия през вековете също е оказала влияние, като е оставила голяма част от пристанищните съоръжения под водата; някой от тях могат да се видят от специализирани лодки със стъклено дъно или чрез леководолазно [[Водолазно гмуркане|гмуркане]].
