Правила на Свети Бенедикт: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
|||
Ред 15:
За първи път латинският оригинал на Правилата на Свети Бенедикт е издаден във Венеция през 1489-1490 г. Следват редица издания, из които заслужава да се отбележи изданието осъществено в абатство Монтсерат (Испания) през 1499 г., тъй като то в най-голяма степен се отклонява от textus receptus. Первите текстологични изследвания на Правилата са дело на Йохан Шлитпахер от абатство Мелк през XV век. Критични издания на основата на съпоставка на ръкописите се появяват чак през XVII век. Така, монахът Б.Моро от абатство Камброн прави 2 издания на Правилата (Дуе, 1611 и Кьолн, 1620), базиращи се на повече от 30 стари преписа. През 1659 г. е отпечатано по качествено неаполитанско издание, подготвено от Павел Августин от Ферара (вероятно, псевдоним на абат Анджело дела Ноче). Всички текстологически критики на Правилата от XV - XVII век се оснавават на текста на смесената редакция. Изключение е изданието на К.Мартена от 1690 г., базиращо се на разширената редация от Оксфордския кодекс. Кратката редакция привлича вниманието на учените едва през втората половина на XIX век, и благодарение на изследванията на Е.Шмид и Л.Траубе е възстановен началният текст на Правилата в кратката му редакция, въз основа на манускрипта от Санкт Гален № 914. Резултат на тези изследвания са 2 критични издания на К.Бътлър през 1927 г. и на Б.Линдесбауер през 1928 г.. Новото 6-томно издание на Правилата с обширен научен апарат, подготвено от А. де Вогюе и Дж.Ньофвил, излиза през 1971-1972 г. в поредицата Sources Chrétiennes.
== Преводи ==
Най-ранният превод на Правилата е този на разширената редакция в ръкописа от Санкт Гален № 916 (IX век). Първият превод на англосаксонски език е направен от Етелволд (X век), последван от още няколко анонимни превода. Преводите на Правилата на романските езици се появяват по късно и повечето са анонимни : през XIII век - няколко превода на френски и провансалски, през XIII - XV век - на каталонски; известен е и превод от XIV век на португалски език. С появата на книгопечатането се появяват преводи на италиански (Флоренция, 1493; Венеция, 1495) и полски (1597) езици. Първите печатни издания на Правилата на немски се появяват през 80-те години на XV век. През Средните векове Правилата се превеждат и на славянските езици - първоначално в Чехия, в Сазавския манастир, около 1036 г., който превод не е достигнал до наши дни, а в края на XII век и в Хърватия - запазен е по късен препис на глаголица от края на XIV век от Роговския манастир на остров Пашман в Далмация.
== Съдържание ==
Правилата се състоят от пролог и 73 глави; последната от които е своеобразен епилог. Част от Правилата (прологът и изцяло глави 1, 4-7) са посветени на теоретични въпроси на монашеския живот, в които се разкрива аскетичното богословие на Свети Бенедикт.; друга част съдържа практически предписания за вътрешния живат в манастирите. Отличителна особенност на Правилата са техните краткост и методичност.
| |||