Козичино: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Иван КЪНЧЕВ (беседа | приноси) |
Иван КЪНЧЕВ (беседа | приноси) |
||
Ред 18:
== Религии ==
{{източници}}
Винаги и само източно-православни българи. Църквата е построена 1847 г. и е именувана на св.великомъченица Параскева-Петка. Поради отдалеченост на времето и липсата на документи, днес е трудно да се подреди цялата документална история на църквата в село Козичино. Има сведения, че в Еркеч е имало църква преди последното опожаряване на селото през периода 1828 – 1832 година, към която е организирано и примитивно килийно училище. Основите на такова килийно училище с параклис, според все още живи стари хора се намират в местостта "Стойов мост", намираща се на входа на селото, тоест на Изток от входа му<ref>Кънева,Ст." Под небето на Еркеч",изд.2009</ref>. Историята на църквата в село Козичино е тясно свързана с възрожденските процеси в българското общество, от които еркечени не са били изолирани. Тези процеси започват първо чрез самоосъзнаване и борба за независима българска църква и просвета.
Църквата е строена през годините 1845 – 1848. Разрешение за построяването се е изисквало и заради това четирима души, от четирите най-знатни рода на коне са тръгнали към Цариград /Истанбул/, за да го получат, свидетелстват стари хора. Това са Дойно Великов, чийто син Петко по- късно служи в църквата до кончината си, повече от 60 години. Демир Стойков- от Карачобански род. Кольо от рода Кеси и Рою от рода Емшери.
Строежът сплотява цялото местно население, което влага всичката си сила и енергия в общата кауза. Църквата е строена само нощем да не се дразнят турците. Това обуславя и избора на място – най-ниското в селото, което впоследствие се сакрализира. Понякога турски шайки от съседните мюсюлмански села – Лопачлър, Палазлър и Кедиклър, правели набези и разрушавали построеното. Еркечени не се задоволявали само с възстановяване на развалините, а в отговор пречели на изграждане на минаре на известната джамия при село Челебиево.<ref name=Куцаров>Куцаров, П. "Еркеч", изд. 2001,</ref>
| |||