Козичино: Разлика между версии

Един от центровете на [[ваяци]]те със запазен уникален архаичен диалект и фолклор. Най-ранните данни за село Козичино са от първите векове на Османското владичество<ref>" Еркечки Великден"- сборник с материали от международна научна дискусия- 2006г.</ref>. От данъчен документ от 1676 година разбираме, че от Еркеч е събран ечемик. Друг документ от 1731 година гласи, че приходът от овцете през тази година в община Анхиало силно е намалял, поради лютата зима. Заповядано е да се извърши преброяване на овцете и опис в населените места в общината, сред които се споменава и Еркеч. Точното местоположение на селото се е знаело. Интересно е да се припомни, че Еркеч е създаден като село, винаги е бил село и досега е село въпреки, че през 1828 г. е наброявал повече от 300 къщи и е бил областен център. /За сравнение "село Бургас" се е превърнало в "град Бургас" едва на 22 септ. 1862 г. само с 56 рибарски къщи, благодарение на султански указ на Абдул Азис, от същата дата/. Този факт обяснява защо от всички околни села са идвали хора данъкоплатци в Еркеч, за да си плащат таксите и данъците и "еркен-геч" /набързо/ са си отивали. В това древно село народната памет показва 4 /четири/ гробища в различни местности, според развитието на селото през вековете. Историците оценяват датировката на създаването на дадено селище косвено по неговите гробища. Всяко гробище се оценява на 100-120 г. давност. Така грубо може да се изчисли, кога е възникнало селото - в края на 16-ти век. В тази сметка не влиза петото гробище, предназначено за неканени и зловредни гости, намиращо се в местността "Патронска кория". В това тайно през онези години гробище еркечани са хвърляли труповете на убити хора по време на Османското владичество. Днес то пак съществува, но не тайно. Знае се и се ползва като септична яма за умрели животни. Представлява естествена природна вдлъбнатина приличаща на дълбок кладенец.