Родари е роден на 2823 октомври 1920 в малък град Оменя (Северна Италия). Баща му, хлебар по професия, умира, когато Джани е само десетгодишен. Родари и двамата му братя, Чезаре и Марио, израстват в родното село на майка си, Варесото. Болно и слабо от детството си, момчето обича музиката (взима уроци по цигулка) и книгите (чете Ницше, Шопенхауер, Ленин и Троцки). След три години обучение в семинарията Родари получава своята учителска диплома и на 17-годишна възраст той започва да преподава в местните селски училища. През 1939 г., замалко, посещава лекции във Филологическия факултет на Университета в Милано. По време на Втората световна война Родари е освободен от служба поради влошено здраве. След смъртта на двама близки приятели и затварянето на брат му Чезаре в концентрационен лагер, става член на Съпротивата и през 1944 г. се присъединява към Италианската комунистическа партия.
През 1948 г. Родари започва работа като журналист в комунистическия вестник "Унита" (L'Unita) и започва да пише книги за деца. През 1950 г. комунистическата партия го назначава за главен редактор на новоучреденото седмично списание за деца „Il Pioniere” в Рим. През 1951 г. е публикувана първата стихосбирка на Родари "Книжка със смешни стихотворения" и "Приключенията на Чиполино".
През 1953 г. той се жени за Мария Тереса Ферети, който след четири години му ражда дъщеря - Паола. През 1957 г. Родари полага изпита за професионален журналист. В периода 1966-1969, Родари публикува книги, а само работи по проекти с деца.
