Осоица: Разлика между версии

'''ОсойцаОсоица''' е [[село]] в Западна [[България]]. То се намира в [[Общинаобщина Горна Малина]], [[Софийска област]].

Село Осоица се намира в [[планина|планински]] район, на южния склон на [[Стара планина]]. На запад от селото се намира село [[Негушево]], а на изток — [[Саранци]]. През селцето минават реките [[Бълъклия]] и [[Добра река|До̀бра рѐка]] (така се чете се по шопски с ударения на първите срички).

Основните махали са Добра река, Средсело, Богаза, Мари Момамома, Потоп махала.

При изграждането на параклис в местността "Мари Момамома" са открити медни римски/византийски монети, както и много останки от грънци, човешки кости и големи добре оформени камъни. Мястото е естествено непристъеннепристъпен от почти три страни скалист край на дълъг хълм. На места скалите са почти отвесни, с височина 15 - 20 метра, прорязани от обикалящата хълма река. Тези доказателства, заедно с тракийските могили говорят, че на мястото на днешното село "Осойца"Осоица е съществувало селище от дълбока древност. През селото е минавал стар - (античен) път, който след местността "Мари Момамома" с лек наклон тръгва по склона на Стара планина и излиза в местността на прохода "Витиня". От спомени на стари хора се знае, че селото е било основно населено с турци, изпълняващи дервенскидервентски функции - охрана и съпровождане на пътници из прохода.

Слуховете говорят, че когато са се строялистроели местния магазин/ и кръчма ( разположени са в една и съща сграда), са намерени кости на хора. За да не бъде забавен строежастроежът, не са били уведомени археолози и няма официални документи по случая.

В самото село: паметник на загиналите осойчани в Балакнските войни и Първата Световна(началото на селото), църква, голямо каменно училище, завършено през 1930 година, [[къща-музей]] недалеч от [[мегдан]]а (Средсело), в която има сбирка от предмети, донесени от цял свят отпри пътуванията на богатбогатият емигрант (Стоян Тодоров, родом от Осойца)Осоица, живеещ във Виена.

Параклис "Св. Вознесение" в местността „Манастирчето“.

Параклис „Успение Богородично“ в местността "Мари Момамома".

Селото разполага със 12 хилияди000 декара гора и около 6 хиляди000 декара обработваема замеделска земя.

[[Събор]] при манастирчето "Св. Вознесение" 40 дни след [[Великден]] (на [[Спасовден]]).

[[Събор]] при манастирчето "Успение Богороднично" на 15.08 (Голяма Богородица)

Христо Иванчов Кадрийски (5.03.1891-25.02.1960) и Парашкева Христова Кадрийска (8.11.1891-1980) - ятаци на бригада "Чавдар",

Старото име на Осоица всъщност е било '''Припечница''', защото селото е разположено на припек в южния склон на Стара планина. Сегашното име е дадено от македонските преселници. Старата част на селото е предимно в махалата "Мари мома", която се намира в усойно място. На македонски диалект усой се произнася/пише с О.

Гореспоменатият емигрант във Виена финансира работите по реставрацията на кметството и църквата. Благодарение на [[Димитър Чомаклийски]] и неговите внуци, в селото, в планината, в полето и в по-известните местности са издигнати много [[чешма|чешми]], които утоляват жаждата на селяни, туристи и минувачи. Тези чешми са идеално място за [[пикник]], тъй като при повечето има масички с пейки.