|
През [[963]] г. е свален [[Византия|византийският]] [[император]] [[Роман II]] и роднинските връзки на българското царско семейство с византийския императорски двор са прекъснати. Новият император [[Никифор II Фока]] отказва да преподпише мирния договор, освен ако Борис и Роман не бъдат изпратени в [[Константинопол]] като заложници. През [[970]] г. след смъртта на Петър I, Борис и Роман се връщат в България, където по-големият поема властта.
През [[971]] г. [[Преслав]] и североизточните български земи са завладени от [[Йоан Цимисхи]], а наследниците на Петър - отведени отново в Константинопол. Тъй като [[Борис II]] няма наследници от мъжки пол, той не представлява опасност за ромейската власт в българските земи, ноа Роман е още наомъженнеженен. Ето защо василевсът нарежда той да бъде [[кастрация|скопен]]. През [[978]] г. или в началото на [[979]] г.<ref>[[Никола Благоев|Благоевъ, Н.]], „''Критический поглѣдъ върху извѣстията на Иоанъ Скилица за произхода на Царь-Самуиловата държава''“, Македонски преглед, Год. II, 1926, кн. 4, с. 1 - 64</ref> Роман с брат си бягат от византийски плен и се отправят към България. Легендата разказва, че Борис II по грешка бива убит от български граничар, защото носел византийски дрехи. След смъртта на брат му, Роман е признат от [[комитопули]]те за цар и отсяда в [[Скопие]], който става столица на България. През [[991]] г. цар Роман попада отново във византийски плен, където почива през [[997]] г. Според някои автори той е последният владетел от [[Крумова династия|Крумовата династия]], според други обаче цар [[Самуил]], който заема престолът след смъртта на Роман е от същата династия, поради родствената връзка между цар Самуил и [[цар Симеон|Симеоновия]] брат Гавраил. Приживе на Роман, Самуил играе ролята на негов военачалник, но фактически цялата политическа власт е в Самуиловите, а Роман, по примера на баща си, се отдава на църковна и книжовна дейност. Той основава манастира „Свети Георги Бързоходни“ и му дава статут на български царски манастир.
== Използвани източници ==
|
