В България има 1011 Рамсарски места с обща площ 2035 306273 [[хектар]]а.<ref>[http://www.ramsar.org/sitelist.pdf Списък на Влажните зони с международно значение]</ref><ref name="Georgiev">Георгиев (2004), стр. 29</ref> В България [[Рамсарска конвенция|Рамсарската конвенция]] влиза в сила на 24. 01. 1976 г. Тя е осмата страна подписала конвенцията. Преди това е утвърдена от [[Министерски съвет]] на 18. 11. 1974 г. В договора са обявени първите 2 места – резерватите Сребърна и [[Аркутино]] (сега в [[резерват]] [[Ропотамо (резерват)|Ропотамо]]). През 1984 г. са обявени следващите 2 места – резерват Атанасовско езеро (сега поддържан резерват) и [[природна забележителност]] Дуранкулак (сега [[защитена местност]]). Конвенцията е ратифицирана и обнародвана в ''[[Държавен вестник]]'', бр. 56 / 10. 07. 1992 г.<ref name="Georgiev">Георгиев (2004), стр. 29</ref> В края на 2002 г. страната удвоява броя на своите места и разширява границите на три от предишните.
* Комплекс [[Белене (остров)|Беленски острови]] – в списъка от 2002 г., с настояща площ 6 898 ха
Ред 14:
* Пода (Защитена местност [[Пода (Бургас)|Пода]] и залива [[Форос (залив)|Форос]]) – в списъка от 2002 г., с настояща площ 307 ха
* Комплекс [[Ропотамо (рамсарско място)|Ропотамо]] – в списъка от 1975 г., с настояща площ 5 500 ха
* Карстовият комплекс [[Драгоманско блато]] - в списъка от 2012 г., с настояща площ 14 967 ха
Отговорността за опазването, управлението и популяризирането на влажните зони носи [[Министерство на околната среда и водите|Министерството на околната среда и водите]].
