Козичино: Разлика между версии

'''Козичино''' е [[село]] в един от трите дяла на Източна Стара планина- "Коджа Балкан". В административно деление, то се намира в [[община Поморие]], [[Област Бургас]] ,като гориста област е в подчинение на Горско стопанство [[Несебър]]. Козичино е известно още като '''Еркеч'''. Най-популярната теория за произхода на името на селото - Еркеч е, че произхожда от турското словосъчетание - "еркен геч" т.е. "мини-замини" или "мини по-бързо". Тъй като това словосъчетание е своего рода призив за спешно действие, то при бързо изговаряне се редуцира до "еркеч". Така викат децата, като прескачат лагерния огън. Така подвикват и стопаните, когато се стремят да засилят каруцата по надолнището преди преминаване на реката, за да може по-лесно да изкачат баира. При всички случаи обаче, селото е останало в историята като опасно за отсядане и преспиване място, през което трябва да се премине по най-бърз начин. (" В Еркеч турски крак не е замръквал. Ако е замръкнал- не е осъмнал"- припомнят и днес еркечани.). Друга версия от топонимиката на селището, пак от турски език, се свързва с "еркичите" - козли, водачи на стадото. След неуспешни преговори с турското правителство, презотносно 1934българските гимоти, на 15 септ.1934 относног, имената на хиляди български села с турски имена, селотоса подменени. Селото е преименувано от Еркеч на Козичино. За повече информация, свързана с историята, географията и традициите на селото може да се прочете в книгата на д-р Петър Куцаров - "Еркеч", издадена в Бургас през 2001 г.

Един от центровете на [[ваяци]]те със запазен уникален архаичен диалект и фолклор. Най-ранните данни за село Козичино са от първите векове на Османското владичество<ref>"[[ Еркечки Великден]]"- сборник с материали от международна научна дискусия- 2006г.</ref>. От данъчен документ от 1676 година разбираме, че от Еркеч е събран ечемик. Друг документ от 1731 година гласи, че приходът от овцете през тази година в община Анхиало силно е намалял, поради лютата зима. Заповядано е да се извърши преброяване на овцете и опис в населените места в общината, сред които се споменава и Еркеч. Точното местоположение на селото се е знаело. Интересно е да се припомни, че Еркеч е създаден като село, винаги е бил село и досега е село въпреки, че през 1828 г. е наброявал повече от 300 къщи и е бил областен център. / За сравнение "село Бургас" се е превърнало в "град Бургас" едва на 22 септ. 1862 г. само с 56 рибарски къщи, благодарение на султански указ на Абдул Азис, от същата дата <ref> [[ Странджански,Н.]]" Сага за малкия българин и за голямото бългаско безвремие" изд.1999, tomтом.І, стр.75; тomтом.ІІ,изд.2001,стр.235</ref>. Този факт обяснява защо от всички околни села са идвали хора данъкоплатци в Еркеч, за да си плащат таксите и данъците и " еркен-геч" / набързо/ са си отивали. В това древно село народната памет показва 4 /четири/ гробища в различни местности, според развитието на селото през вековете. Историците оценяват датировката на създаването на дадено селище косвено по неговите гробища. Всяко гробище се оценява на 100-120 г. давност. Така грубо може да се изчисли, кога е възникнало селото - в края на 16-ти век. В тази сметка не влиза петото гробище, предназначено за неканени и зловредни гости, намиращо се в местността "Патронска кория". В това тайно през онези години гробище еркечани са хвърляли труповете на убити хора по време на Османското владичество. Днес то пак съществува, но не тайно. Знае се и се ползва като септична яма за умрели животни. Представлява естествена природна вдлъбнатина приличаща на дълбок кладенец.

Това е единственото село в България, в което лазарките са празнували преди години два поредни дни <ref name=>Куцаров, П. "Еркеч и еркечани- история, култура, бит и душевност"- изд.2009.</ref> На "Лазаровден"- "Малко Лазари" и на " Цветница"- "Голямо Лазари". Така е било, когато селото е било многобройно. На "Лазаровден" -/събота/ -празнували малките момичета, а в неделя "Цветница"- момите. Сега всички играят "Лазари" само в неделя- /" Цветница"/, заради малката раждаемост в селото. Първо играят големите моми, но след като се оттеглят, стари баби и невръстни внучки продължават на освободената сцена. Обичаят се изпълнява така, както се е изпълнявал преди векове изпълнен с много колорит и красота. Сбора на селото се празнува на Петков ден /"петки"/ по стар стил. Същият ден е и празник на църквата в селото св."Петка-Параскева"

Централно място на Горния център -"Хорището" заема гроба на Елена. Представлява мраморна плоча, на която пише Елена Кожаклиевъ. Отдолу автора вместо с думи е издълбал върху камъка проста рисунка. Изобразява подплашен кон, който влачи млада девойка със синджир вързан за китката й. Била е най-красивата. Всички ергени се пременяли заради нея. Незнаен е автора на песента посветена на нейната гибел. В изпълнение на певицата Соня Кънчева, тя може да бъде чута. <ref>http://www.youtube.com/watch?v=eAoDbFhh6zA&feature=youtu.be- ("Янкин брат...").</ref> Паметници има и на четирима убити партизани от отряда "Народен Юмрук". Николай Лъсков-командир на отряда, Атанас Павловски- от съседното село Горица, Максим Илиев-войник, привлечен в отряда след първата му акция и Трайко Траев-гимназист от Механотехникум-Бургас, убит неизвестно от кого и до ден днешен(?). В мерата на Еркеч има едно красиво място. Намира се между местността "Равнината" и с.Козница. "Симов`та чешма". Край нея са извисили стволове над 250-300 годишни дъбове. На "Симовата" чешма е разстрелян предателят на партизаните Парапанко ( "парапанко" - от гр.- погърчен човек, тоест женен за гъркиня), който също няма нищо общо с Еркеч, но носи отговорност за четирима застреляни в битка, плюс още 22 души разстреляни без съд и присъда. Последните са погребани в общ гроб между с.Топчийско и с.Добра Поляна. Нелепата смърт на тези 26- ма души е подробно описана в книгата" Никога няма да бъдат забравени" <ref>" Никога няма да бъдат забравени"- изд. 1971г- сборник от биографични очерци за революционни борци..., написан от 60 автори, под редакцията на Хаскея Челебонов, съставител Георги Томов</ref>