Разлика между версии на „Шумата“

1445 байта изтрити ,  преди 9 години
(→‎История: форматиране)
 
== История ==
Следи от разумен човешки живот в землището на днешното село са открити още от неолита (новокаменната епоха), т. е. преди 5-6 хиляди години. Тракийски надгробни могили има на няколко места: в местностите „Могили“ и „Аговото“ (вече унищожена) и в двора на Генко Атанасов Десев. От епохата на римското владичество са възникнали в близост две късноантични крепости: на местността „Имането“ - над днешната махала [[Енев рът]] и на местността „Града“ над с. [[Батошево]].
 
Животът в тези крепости продължил и през българското [[Средновековие]], като тази при село Батошево е била седалище на [[феодал]], а след 1250 г. станала владение на Батошевския ставропигиален манастир „Св. Богородица“. В периода на робството в днешните шумненски земи турските [[спахия|спахии]] поддържали много даями със свои пастири, част от които били българи - аргати и ратаи, слезли от балканските селища. През чудесното шумненско землище е минавал и пътят от казалийския център Селви (Севлиево) за Батошево и оттам през Марагидишкия проход за Южна България. Българите балканджии били привлечени от плодородната земя, хубавите извори и в началото на 80-те години на XVIII в. започнали поединично да се заселват из просторното землище - от местността „Шумака“ до „Илощица“. Според записани спомени един от първите заселили се към 1782 г. бил [[Колю Попилев]], син на поп Илю от Батошево. Той купил 200 дюлюма земя от един богат душевски турчин, като платил в натура: черна кобила с бяло конче. Този български имот е на покойния [[Димитър Костадинов]], който фактически се явява наследник на стария батошевски род „Попските“. Колю Попилев заварил други четирима заселници, дошли много малко преди него: първият бил дядото на [[Вълко Недюйчин]] и се числял към махала Енев рът, която възникнала преди Шумата. Вторият му съсед бил [[Печо Гергев]] - заселил се в 1781 г. Другите двама заселници се били установили около “Калаенския дол”. Тези петима заселници положили началото на нова българска махала към Батошевската община.
 
Потокът на заселници се увеличил в началото на XIX в., когато Османската империя преодоляла вътрешните си размирици - кърджалийските набези. В централната част на днешното село първи заселник между 1815-1820 г. бил [[Тотю Илиев Тотев]] (ок. 1790 - ок. 1875), който слязъл от махала Пульовци, Стокенско. Той станал родоначалник на големия род Темели (от гр. темелиос в тур. темел - основа), т.е. положил темелите (основите) на същинското селище. В съседство с Тотю Илиев Темел се заселили братята Колю и Стоян Кацарски. Идващите нови заселници сложили началото на родовете Ратковци, Друмеци, Мачковци, Момеци, Кабакчии, Котови и т. н.
 
Тези заселници сечели вековната гора и оформяли дворовете си, нивите си. От гората, от шумата на дърветата, произлязло името на новото селище - „онези там в шумата“, „живущите в шумата“ (т.е. из гората) - и оттам махала Шума или Шумата. За пръв път това име документирано се среща в Парусията (или Кондиката) на възобновения през 1836 г. Батошевски мъжки манастир „Успение Богородично“. През 1857 г. от „махала Шумата“ на поклонение в светата обител отишли две семейства: на Тотю и Пена и на Илия и Кера. Това са фактически семействата на Тотю Илиев Тотев - Темел и на малкия му син Илия Тотев (1826 - 1899). За пръв махлебашия (кмет на махалата) бил избран [[Лазар Братованов]].
 
До Освобождението историята на махалата била неразривно свързана с нахийския център Батошево. Там шумненци ходели да се черкуват, на по-големите празници “отскачали” и до близкия [[Батошевски манастир]]. Когато през 1845 г. в Батошево било открито килийно училище, любознателните и по-заможни шумненци ходили там да сричат наустницата и светчето.
 
През периода на националноосвободителното движение през махала Шумата на път за Батошево и манастира са минавали Апостолът на свободата [[Васил Левски]], отец [[Матей Преображенски - Миткалото]], [[Ангел Кънчев]] и др. революционни дейци.
 
И когато през пролетта на 1876 г. въстанало масово Батошево, дигнала се и близката махала, в която не живеел нито един турчин. Но славното [[Априлско въстание|Априлското въстание]] било удавено в кръв и пепелища. От Шумата под турския ятаган погинали пет души.
 
На следващата 1877 г. Русия обявила война на Турция[[Османска империя|Османската империя]] - вековния поробител на българския народ. През лятото на 1877 г. една руска казашка продоволствена част пристигнала в Шумата и се установила на бивак в гористата тогава местност на юг от днешните гробища, между шосето за [[Севлиево]] и пътя за махала [[Мачковци]]. След заминаването на казашката част за Габрово, шумненци нарекли мястото на руския бивак “Казашкото”.
От 1878 до 1926 г. Шумата в административно отношение останала махала, подчинена на съседното с. Батошево, въпреки че по брой на населението още преди Освобождението е била по-голяма. В един запазен списък от 1872 г. в Батошево е имало 74 домакинства, а в Шумата 127. В махала Енев рът те са били 139. До 1926 г. шумненци, кметове в Батошево, са били: Дянко Татев, Първо Христов, Татю Лазаров, Киро Илиев, Марин Тотев Стойков - някои с по-няколко мандата. Първенството води Тотю К. Геков, който поддържан от Христо Кацарски кметувал непрекъснато цели 15 години.
 
От 1878 до 1926 г. Шумата в административно отношение останала махала, подчинена на съседното с. Батошево, въпреки че по брой на населението още преди Освобождението е била по-голяма. В един запазен списък от 1872 г. в Батошево е имало 74 домакинства, а в Шумата 127. В махала Енев рът те са били 139. До 1926 г. шумненци, кметове в Батошево, са били: [[Дянко Татев]], [[Първо Христов]], [[Татю Лазаров]], [[Киро Илиев]], [[Марин Тотев Стойков]] - някои с по-няколко мандата. Първенството води [[Тотю К. Геков]], който поддържан от [[Христо Кацарски]] кметувал непрекъснато цели 15 години.
Тежко било на шумненските деца, особено на най-малките. До 1907 г. те ходели на училище в Батошево. Едва през 1907 г. било открито първоначално училище с една паралелка (І-во отделение). То се помещавало в дюкяна на Татю Лазаров, а по-късно се преместило в дюкяна на Христо П. Кацарски. Едва през 1912 г. по стопански начин била построена сегашната стара училищна сграда, но поради двете войни - Балканската и Междусъюзническата, окончателното ѝ завършване станало през 1914 г. Тогава били открити още три отделения, но поради малкия брой на учениците, обучението се водело в слети класове.
 
Тежко било на шумненските деца, особено на най-малките. До 1907 г. тедецата от Шумата ходели на училище в Батошево. Едва през 1907 г. било открито първоначално училище с една паралелка (І-во отделение). То се помещавало в дюкяна на Татю Лазаров, а по-късно се преместило в дюкяна на Христо П. Кацарски. Едва през 1912 г. по стопански начин била построена сегашната стара училищна сграда, но поради двете войни - Балканската и Междусъюзническата, окончателното ѝ завършване станало през 1914 г. Тогава били открити още три отделения, но поради малкия брой на учениците, обучението се водело в слети класове.
Военните години от 1912 до 1918 г. чувствително засегнали поминъка на шумненци. За фронта били иззети големи количества фураж и храни, впрегаем добитък и др. Голяма част от работоспособното мъжко население заминало по фронтовете и 27 свидни синове, съпрузи и бащи никога не се завърнали.
 
Военните години от 1912 до 1918 г. чувствително засегнали поминъка на шумненци. За фронта били иззети големи количества фураж и храни, впрегаем добитък и др. Голяма част от работоспособното мъжко население заминало по фронтовете и дало 27 свидни синове, съпрузи и бащи никога не се завърналижертви.
Малко била обработваемата земя, а семействата - многодетни. През 1926 г. Шумата имала 1114 жители, а Енев рът - 770. Според статистически сведения 60,27 % от домакинствата притежавали от 21 до 30 дка земя; 12,27 % - от 1 до 10 дка и т. н. Ето защо по-събудените хора от Батошево на 9 март 1909 г. основали районна кредитна кооперация (или земеделско-спестовно заемно дружество) под името „Помогни си сам“. От общо 53 основатели на кооперацията, 14 (или 26, 4 %) били от махала Шумата.
 
Малко била обработваемата земя, а семействата - многодетни. През 1926 г. Шумата имала 1114 жители, а Енев рът - 770. Според статистически сведения 60,27 % от домакинствата притежавали от 21 до 30 дка земя; 12,27 % - от 1 до 10 дка и т. н. Ето защо по-събудените хора от Батошево на 9 март 1909 г. основали районна кредитна кооперация (или земеделско-спестовно заемно дружество) под името „Помогни си сам“. От общо 53 основатели на кооперацията, 14 (или 26, 4 %) били от махала Шумата.
Около 30 шумненци споделят тежката съдба на емигранти в САЩ и Аржентина. Други отишли в царска Русия и съседните балкански държави. Шумненски емигранти достигнали чак Австралийския континент. Някои се завърнали без пукнат грош, други оставили костите си в далечни и чужди земи.
 
Около 30 шумненци споделят тежката съдба на емигранти в САЩ и Аржентина. Други отишли в царска Русия и съседните балкански държави. Шумненски емигранти достигнали чак Австралийския континент. Някои се завърнали без пукнат грош, други оставили костите си в далечни и чужди земи.
 
Дразгите и неприятностите с батошевци завършили през 1926 г., когато Шумата административно се отделила от с. Батошево и станала кметство. С указ № 28, обнародван на 31 януари 1928 г. махалата официално била призната за село. За подпомагане на земеделските стопани шумненци още на 10 април 1926 г. провели учредително събрание и създали кредитна кооперация „Зора“. Първоначално тя била с 21 учредители, а през 1944 г. брояла около 150 члена. Две от големите събития по това време били прокарването на телефонна линия със с. Батошево и електрифицирането на селото през 1927-1928 г.
 
До началото на 20-те години на ХХ в. културен център за шумненската младеж е било Батошевското читалище „Напредък“, основано през 1881 г. От 1921 г. прогресивната и будна младеж на махалата основала свое читалище, носещо същото име „Напредък“. Най-активна дейност провеждала театралната група, която изнасяла и забранени от фашистката властвластта пиеси, като младежите надхитрявали полицейската цензура, представяйки за преглед пиеса с друго начало или с подменени корици.
 
Дълго време шумненци се черкували в с. Батошево. Едва на 28 февруари 1932 г. избрали църковно настоятелство, което определило и двора на бъдещата църква. На 2 март 1938 г. било избрано ново църковно настоятелство, което решило храмът да се построи по стопански начин, като се изразходват събраните 467 000.лв. Назначили арх. Стефан Попданаилов от Габрово и техник-ръководител Петър Григоров от Севлиево за построяване на храма. Основният камък бил положен на 8 ноември 1938 г., а на 8 ноември 1944 г. станало освещаването му. Пръв свещеник бил Доню Г. Сариев, а след него – Игнат (Гатю) Беров. Иконите са изписани от Лалю Трифонов от с. [[Топлеш]], Габровско през 1946-47 г. Външната мазилка на църквата, оградата и камбанарията са довършени през периода 1947-1973 г.
 
Назначили арх. [[Стефан Попданаилов]] от Габрово и техник-ръководител Петър Григоров от Севлиево за построяване на храма. Основният камък бил положен на 8 ноември 1938 г., а на 8 ноември 1944 г. станало освещаването му. Пръв свещеник бил Доню Г. Сариев, а след него – Игнат (Гатю) Беров. Иконите са изписани от Лалю Трифонов от с. [[Топлеш]], Габровско през 1946-47 г. Външната мазилка на църквата, оградата и камбанарията са довършени през периода 1947-1973 г.
В годините на антифашистката съпротива с. Шумата влизало в района на действие на Севлиевския, а по-късно на обединения Габровско-Севлиевски партизански отряд. В този отряд от махала Енев рът излезли братът, сестрата и снахата Палаузови заедно със сина си Митко - най-малкия партизанин в България. На 1 април 1944 г. в партизанското скривалище-болница на местността „Осеникова поляна“ геройски загива Митко Трифонов Палаузов и майка му Ганка. По пътя на въоръжената борба тръгва и Спас Драшков Иванов - убит на 1 април 1944 г. до с. Бяла черква в Родопите като партизанин от Средногорска бригада „Христо Ботев“. Като партизанин в Македония загива и Братован Петров Братованов. Съдбата на народен партизанин споделя и Атанас Дянков Татев.
 
В годините на антифашистката съпротива с. Шумата влизало в района на действие на Севлиевския, а по-късно на обединения Габровско-Севлиевски партизански отряд. В този отряд от махала Енев рът излезли братът, сестрата и снахата Палаузови заедно със сина си Митко - най-малкия партизанин в България.
 
В годините на антифашистката съпротива с. Шумата влизало в района на действие на Севлиевския, а по-късно на обединения Габровско-Севлиевски партизански отряд. В този отряд от махала Енев рът излезли братът, сестрата и снахата Палаузови заедно със сина си Митко - най-малкия партизанин в България. На 1 април 1944 г. в партизанското скривалище-болница на местността „Осеникова поляна“ геройски загива [[Митко Трифонов Палаузов]] и майка му Ганка. По пътя на въоръжената борба тръгва и [[Спас Драшков Иванов]] - убит на 1 април 1944 г. до с. Бяла черква в Родопите като партизанин от [[Средногорска бригада „Христо Ботев“]]. Като партизанин в [[Македония]] загива и [[Братован Петров Братованов]]. Съдбата на народен партизанин споделя и [[Атанас Дянков Татев]].
 
В селото през 1942-1944 г. като верни ятаци на отряда действат Кера Татева Георгиева - наречена с право „майката на отряда“, Лазар Дянков Татев, Петър Татев Лазаров, семейство Палаузови (Дона, Цоню и Иван) и др.
 
След 9-ти септември 1944 г. миграционните процеси ярко се проявихаускоряват с индустриализацията на градовете. Много млади хора, цели семейства, а дори и някои родове потърсиха препитание по първите социалистически строежи. Така хората от селото се разпиляхаразпиляват по разни краища на България. Тежък беше животът в селото дори и до средата на 50-те години на ХХ в. Според данни от 1950 г. от общо 375 домакинства, 32 са били безимотни, болшинството са притежавали между 15 и 40 дка и само трима имали над 100 дка.
 
На 3 октомври 1957 г. бее кооперирана земята и в Шумата. През социалистическия период селото беше водоснабдено - прокаранаПрокарана е 25 км водопроводна мрежа. От 20 км улична мрежа в селото - 10 км са с асфалтова поливка, осем улици са обаластрени. През 1971 г. се оформиоформя модерен площад, реконструира се изцяло търговската мрежа, построихапострояват се нови просторни магазини, сладкарница, ресторант, фурна. В сградата на кметството през 1972 г. се откри пощенски клон, а през 1974 г. се прокара радиоуредба в цялото село. Обновиха се и стопанските сгради на ТКЗС - построиха се обори за едър рогат добитък и овчарници, сеновали, машинотракторен парк, микроязовири и др.
 
В сградата на кметството през 1972 г. се открива пощенски клон, а през 1974 г. се прокара радиоуредба в цялото село. Обновиха се и стопанските сгради на ТКЗС - построиха се обори за едър рогат добитък и овчарници, сеновали, машинотракторен парк, микроязовири и др.
 
През пролетта на 1972 г. се откриоткрива ново и просторно училище „Митко Палаузов“ (сега „Васил Левски“) с интернатно обучение до 8 клас, в което учехаучат средно по 130 деца годишно. Интернатът разполага със столова и модерна кухня. През 1977 г. се откриоткрива и нова целодневна детска градина за 30 деца с парно отопление и модерно обзавеждане. През същата 1977 г. се построи и откриоткрива и механичен цех, който спомага за задържане на младежта.
 
До 1923 г. в Шумата има три [[власи|влашки]] семейства, които живеят на местността „Митьови гръсти“, на общинската мера. През 1923 г. те са заселени до селото в местността „Минчево“. До 1944 г. живеят от просия, в крайна мизерия. След 1945г. власите започват кампанийно да чукат камъни и да изкарват прехраната си.
На 3 октомври 1957 г. бе кооперирана земята и в Шумата. През социалистическия период селото беше водоснабдено - прокарана е 25 км водопроводна мрежа. От 20 км улична мрежа в селото - 10 км са с асфалтова поливка, осем улици са обаластрени. През 1971 г. се оформи модерен площад, реконструира се изцяло търговската мрежа, построиха се нови просторни магазини, сладкарница, ресторант, фурна. В сградата на кметството през 1972 г. се откри пощенски клон, а през 1974 г. се прокара радиоуредба в цялото село. Обновиха се и стопанските сгради на ТКЗС - построиха се обори за едър рогат добитък и овчарници, сеновали, машинотракторен парк, микроязовири и др.
През пролетта на 1972 г. се откри ново и просторно училище „Митко Палаузов“ (сега „Васил Левски“) с интернатно обучение до 8 клас, в което учеха средно по 130 деца годишно. Интернатът разполага със столова и модерна кухня. През 1977 г. се откри и нова целодневна детска градина за 30 деца с парно отопление и модерно обзавеждане. През същата 1977 г. се построи и откри механичен цех, който спомага за задържане на младежта.
 
До 1923 г. в Шумата имаше три влашки семейства, които живееха на местността „Митьови гръсти“, на общинската мера. През 1923 г. те бяха заселени до селото в местността „Минчево“. До 1944 г. те живееха от просия, в крайна мизерия: в коптори, полувкопани в земята, нямаха нито имоти, нито домашни животни. В годините на социализма, когато започна да се изгражда пътната мрежа в България,Днес власите започнаха кампанийно да чукат камъни и да изкарват прехраната си. И понеже са работливи, дружни и сговорни, напечелиха пари и си накупиха къщи, парцели и днес са доминираща част от населението на селото. СледТе като кампанийните чукания на камъни по пътищата свършиха - те заработихазаработват в новия цех, в ДИП „Митко Палаузов“, в ТКЗС-то, в Габрово, Дряново и в други промишлени центрове. Измени се коренно и техният бит. Сега близо 80 процента от влашкото население работи в чужбина, предимно в съседна Гърция.
 
При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година един човек от Шумата е доброволец в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 889.</ref>