Павлос Мелас: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
→‎Смърт: от ставрос
Ред 107:
=== Смърт ===
[[Картинка:Pavlos-Melas-grave-Kastroia-Papazoglou.jpg|мини|дясно|250п|Гробът на Мелас в Костур. Снимка на [[Леонидас Папазоглу]] през ноември 1904 година.]]
През есента на 1904 година атакува с чета от 70 души квартируващите в [[Неред]] чети на [[Георги Попхристов]], [[Никола Мокренски]], [[Христо Цветков]] и [[Никола Кузинчев]]. В сражението Павлос Мелас е леко ранен, след което се изтегля с четата си към [[Статица]].<ref>Спомени на Георги Попхристов [http://www.promacedonia.org/gph/gph_22.html]</ref>.
 
На 13 октомври четата на Мелас влиза в Статица. Селяните известяват турския гарнизон в съседното село [[Кономлади]], че в Статица е четата на Митре Влаха. Според друга версия самата чета на Митре Влаха е в Статица, но след като предизвиква турската армия се изтегля тайно от селото.<ref>Спомени на Георги Попхристов [http://www.promacedonia.org/gph/gph_22.html]</ref>.
 
Мелас е обкръжен от заблудените османски части и загива в сражението. Съществуват много версии за смъртта му, като по спомените на намиращия се в къщата на Мелас андарт Петрос Хадзитасис, той е убит от своя съратник [[Лакис Пирзас]].<ref>Битовски, Крсте. Грчката „Македонска борба“. Скопје, 2001, 121-124.</ref>
 
Тялото на Мелас първоначално е погребано в Статица, но османските власти правят разследване, откриват го и го предават на Каравангелис. Главата му първоначално е заровена от [[Ставрос Цамис]] в двора на църквата на село [[Писодер]], но през 1905 г.година е пренесена при другите останки в гроба пред гръцката митрополия в [[Костур (град)|Костур]].
 
След смъртта си Мелас е обявен за национален герой и до днес името му е символ на Гръцка Македония. Много от личните му вещи се намират в „Музея на Македонската борба“ (гръцкото наименование на Гръцката въоръжена пропаганда) в [[Солун]] и в Статица, както и в музея „Павлос Мелас“ в Костур. В 1927 година попадналато в Гърция след Междусъюзническата война село Статица е прекръстено на Мелас. В 1970-те години 80-годишната бежанка от Костурско Йоргивица Крешкова си спомня за смъртта на Мелас: