Милковица: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Правопис 1 |
|||
Ред 51:
Преди много, много години тук е имало едно село. В градинките край неговите, вкопани в земята, къщи са цъфтели люляци, вятърат е разнасял техния упоителен аромат наоколо. Всяка сутрин благодатното слънце е целувало със своите лъчи водите на селската река. По това време жителите на селото започвали своята работа. Едни са ловели риба, други са пазели добитъка или разкопавали земята, а жените и девойките, нагазили до колене във водата на Вит, са прали дрехите на своите работни мъже. Някоя девойка е запявала старинна песен и нейната мелодия отеквала в близката гора. Тази девойка може би е била Милка, за която разказва легендата.Хубав и ясен глас имала тя и, когато я чуели старците, се споглеждали и казвали:
-Ех,че пее като славей!
Красива била Милка и всички и се радвали. Разнесла се нейната хубост далеко наоколо и от съседните села идвали момци да я видят. Всяка майка я искала за снаха, всяка майка искала дъщеря
Ех,че хубав глас имала тя! Не попитал Яшар Ефенди къде има брод, а пришпорил коня направо през водата. Изскочил на другия бряг,задрънкал пищовите и ятагана,ала девойката продължавала да си пере.Погледнал я турчинът:красива като слънцето, а снагата
-Как се казваш, девойко? - попитал я турчинът, въпреки че се досещал, че това е Милка.
Девойката спряла да пере, стрелнала със свитите си очи турчина, но не отговорила. Видял Яшар Ефенди витите
После без да пита повече нищо, казал направо:
- Ще дойдеш ли в моя харем, девойко?
Изтървала от изненада прането Милка, погледнала турчина, а той нетърпеливо продължил:
- Ще дойдеш ли, кажи?
- Как да дойда, Ефенди? – запитала тя и гласът
Очите му ядосано я погледнали, но той укротил пламъка си и започнал да я увещава. Предложил
- Ще дойдеш и хоро ще играеш!
После скочил на нагиздения си кон и преплувал реката. Спрял се на брега да почине, а Милка, нажалена, все продължавала да стои на мястото си. Развързал Яшар Ефенди аления си пояс, извадил една пълна с жълтици кесия и я заметнал на другия бряг. Но Милка дори не се обърнала, а бавно закрачила към селото.Отишъл си Яшар Ефенди и цяла неделя бил като болен. В очите му се въртяла все хубавата българка. Грозни му се виждали сега хамъните и никого не закачал вече. По цели дни мрачно мислел какво да направи.В началото на втората неделя турчинът изпроводил в селото на Милка свои хора да
- Така и така ще кажете – рекъл турчинът на своите хора. - Яшар Ефенди ще дойде да те вземе в тоя и тоя ден. Ако не искаш да тръгнеш с него, ще те остави жива, ала горко на всички от селото – къщите ще запали и хората до крак ще изколи. Така
Вечерта, опрашени и изморени се върнали пратениците на Яшар Ефенди. Разбрал го той от думите им, че нищо не са постигнали и подаръците стоят непокътнати. Обяснили пратениците на своя главатар, че Милка не ще и дума да се отвоти да дойде в харема му, защото била сгодена и искала в селото да си остане, ала нито дума не поронил. Прибрал подаръците и наредил на най-верните си хора да бъдат готови и в уречения ден да тръгнат към селото на Милка да я вземат или да подпалят къщите.
Дните се източили за Яшар Ефенди бавно като месеци, а за Милка – бързо като часове. Залиняла тя от страх и от тревога. Не
Дошъл определения ден. Яшар Ефенди заповядал на триста конника да си вземат пищови и ятагани и да се качат на конете. Сам той, въоръжен до зъби и накитен до чалмата със сърма и коприна, се качил на белия жребец и повел разбойниците след себе си. Разбрали те от погледа и лицето на главатаря си, че ще има грабеж, очите им кръвожадно заблестели и пришпорили конете.Стигнали до реката и, преди още да разберат какво става, Яшар Ефенди силно извикал:
- Стойте! Мълчете!
Спрели да крещат и се ослушали разбойниците. До ушите им достигнали думите на една скръбна песен, а гласът
Скърцал със зъби Яшар Ефенди.
- Милка е – рекъл си на ума турчинът, а сетне извикал, та да го чуят всички – Халал да са му три кесии злато на тоя от вас, който ми доведе девойката, дето пее оттатък – и той посочил с ръка селото.
Недоизрекъл думите и всички турци се хвърлили във водата, заедно с главатаря си. Като вятър нахлули те в селото, размахвали ятагани и яростно крещяли. Всички от селото се били изпокрили по къщите, пък и Яшар Ефенди бил заповядал никой друг да не закачат, само Милка да му до доведат. Кучетата така бясно лаели, сякаш предвещавали нещо страшно, което щяло да се случи. Само срещу тях от време на време изпразвали някои пищов.Изплашена от шума, Милка излязла от спретната си къщица да узнае какво става. Видяла настървените конници и проумяла, че за нея са дошли, насила да я отведат в харема на Яшар Ефенди. Тогава тя побегнала към най-дълбокия кладенец на селото, защото била решила да умре, но да остане верна на годеника си и да спаси селото.Подгонили я най-бързите конници, но преди да я хванат, тя стигнала до кладенеца и изморена се спряла. Видели разбеснялите се турци нейното лице и се спрели, смаяни от ангелската
- Яшар Ефенди, ти рече, че ще оставиш селото ако не отида нито при тебе, нито при годеника си. Добре... Аз ще отида в черната земя, но пожалей селото ми.
Тя огледала с нажалени очи всички наоколо, сякаш искала да прегърне цялото село и да се прости с хората му и се хвърлила в дълбокия кладенец. Водата я погълнала като ненаситна ламя.
Ред 81:
Оставил момъкът мокрото тяло на земята, а Яшар Ефенди му подал обещаните кесии. Хубавият момък дори не посегнал. Само огледал Милка, целунал я по изстиналото чело и едва тогава всички видели, че в очите му имало сълзи.
- Защо я целуваш? – запитал главатарят на турците и в помътнелите му очи блеснали гневни пламъци. – Кой си ти?
- Аз съм годеникът
Кръвожадните турци поискали да се хвърлят върху него, но с един властен жест Яшар Ефенди им дал знак да не го закачат.
- Завиждам ти – казал след малко той, чийто гняв се бил стопил. – Завиждам ти, че такава мома те е обичала.
Яшар Ефенди помълчал малко, поразмислил и продължил:
- Заради нея няма да запаля селото.
После Яшар Ефенди заповядал да погребат Милка близо до мястото, където се била удавила. Неговите хора с ятагани
Цялото село се изредило да я види, преди да я спуснат в гроба. Всеки
Яшар Ефенди заповядал да сложат на гроба
Всички от селото останали дълго до гроба на Милка и като скъп човек я оплакали. Само майка и баща
Още същият ден годеникът на Милка изчезнал и не оставил никому дума къде отива. Някои разправяли, че станал комита, а по-късно дошла вест, че е заклал Яшар Ефенди, за да му отмъсти за смъртта на Милка.
Сега всичко това е само една чудна легенда. Там където някога е имало село, сега има само дълбоки трапища. Един голям позеленял камък се издига над тръните и копривата и продължава да разказва за едно безвъзвратно отлетяло минало. Под този камък сега почива прахът на Милка.
|