Михилци: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Правопис 1
Ред 14:
 
== История ==
Интересна история има Михилци, както е интересно и името му. Местното население, а пък и околните селища го наричат Милци (а на подбив също и Милано), а населението му - м̀илчани.Някои изследователи посочват за възможен вариант за възникването на името Милци, като съкратена форма от "богомилци", което обаче е малко вероятно, да не кажем невероятно. Името Михилци започва да се изписва след 1934 г , когато [[Дирекция на Обновата]] му дава официално това име. В османски регистър от 1576г селото е записано като "Михаиллу", а също и като Дерезлу, но не става съвсем ясно дали не са изписани имената на две от седемте съставни махали на селото, а те били именно:1) Дележанка ; 2) Кръстевец ; 3) Дерезлий ( посоченото по-горе Дерезлу ) ; 4) Павлевец ; 5) Дурманка или наричана още и Спасова църква ; 6) Баташки рът , и 7).............(името на седмата махала не е запомнено, но се знае мятото ̀и, и че действително е съществувала ). В околностите на селото има три гробища:1) на "Гешовец" ;2) на "Пеев кръст" ; 3) на "Св.Георги". До около 1890 г милчани се погребвали в църковния двор, но след това създали описаните по-горе гробища, в които започнали да се погребват. Около 1700г в селото идва и се заселва голяма група бежанци от [[Чипровци]], след разгрома на [[Чипровското въстание]] в 1688г1688 г. Тези преселници се скитали и заселвали в [[ Стрелча ]] и изчезналото днес село Йъхишлу ( в землищата на дн.[[ Слатина ]] и [[ Христо Даново ]] ), но вследствие на притеснения от тамошни турци се изселват масово в Михилци образувайки 2-3 махали, по-малка част във [[ Войнягово ]] от 6-7 рода (една махала), и няколко рода в [[ Черноземен ]]. Тази е причината милчани и досега да говорят на западнобългарски диалект, по-точно на "у"-говор, който са опазили доста добре и досега. Милци е единственото село в околността говорещо на западнобългарски диалект. Прословутия милчански израз: "Дойко ти св̀ира,Петър ти ̀игра,Иван ти б̀учи н̀ожи в тавани" дава най-добър поглед върху диалекта на Михилци. По време на кърджалийските размирици в края на XVIII век пръснатите махали се принудили да се съберат и приберат за по-добра охрана и отбрана, и така се събират на мястото на днешното село, като се поделят на две части: по-високата "Рокалица", откъдето наблюдавали за задаваща се опасност и при такава "рокали"(викали), и долната махала "Чуйвица"(където чували предупреждението за бягство). Така възникнало днешното село на днешното място. Милчани в миналото били прочути фурнаджии (хлебопекари). Поради бедната и неплодородна почва на Михилци, която не можела да изхранва нарасналото население, голяма част от него имигрирала в началото на ХХ век по по-големите градове, където основно се препитавала чрез фурнаджийство (хлебопекарство), което пък е причина околните села да наричат милчани "фурнаджиите".
<!-- == Религии == -->