Лили Иванова: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
→Дискография и звукозаписна дейност: Премахване на стара "жълта" информация, която е непотвърдена от надежден източник |
м Правопис 1 |
||
Ред 43:
=== Насочване към професионалното пеене ===
Лили Иванова твърди, че поредица от малки знаци са я подтикнали към това да пожелае да се занимава сериозно с пеене. Единият е случайно дочут разговор между бъдещият ѝ съпруг и негов колега, че тя има талант и би могла да добие известност и пари от музика. Друг знак е окуражаващо предсказание на ръка от възрастна циганка. Трети знак е силното впечатление от изпълнението на песента „Камино“ от певицата [[Ирина Чмихова]] на концерт в читалището в Кубрат. Лили Иванова моли певицата да ѝ даде текста но песента, но тя
Изпълнителката научава, че за да може да се занимава сериозно с музика ѝ е нужна т.нар. „категория“ (документ, удостоверяващ трудови умения), поради което започва за около 2 седмици да пее в цигански оркестър, свирещ в ресторант в Кубрат, а след това на прослушване от комисия в Русе получава „трета категория“ за певица. По това време тя е осъзнава, че има глас за сцена, което ѝ дава увереност да потърси професионално развитие в София. Родителите ѝ са против, поради лошото мнение за артистите, но тя е решена да отстоява целта си.<ref>[http://ciela.bg/?p=book_view&aid=412 Иванова, Лили: „Истината“] (2009), глава „Детство наше“ (стр. 7-44)</ref>
Ред 98:
След известно прекъсване, изпълнителката след [[1971]] г. отново става честа участничка в телевизионни постановки и програми на Хачо Бояджиев. Българската телевизия е осъществява няколко филма за изпълнителката, като първият е „Аз съм Лили“ от [[1974]] г.
През [[1973]] г. Лили Иванова, заедно с [[Тончо Русев]], посещават фестивал в Чили, Виня дел Мар. Тя пее на 24-хиляден стадион. Първата вечер публиката се опитва да прогони певицата с викове „Вън комунистическа кучко“. Троен кордон разделя изпълнители и почетни гости от гневната публика. Изпълнителката, придобила опит от Рио де Жанейро, не помръдва от мястото си, запява и в силната част на песента си успява да накара публиката да утихне, а на финала е аплодирана бурно. Там с „Панаири“, „Обичам те“ (преведена от Хулио Алегриа, тогавашен
Същата година посещава [[Париж]] за Вторият международен конкурс за естрадни песни и изпълнители „Гран при“, от където също се прибира с награда. На „[[Златният Орфей]]“ същата година, Лили Иванова се запознава с гостуващия [[Хулио Иглесиас]], а на следващата [[1974]] г. печели „Голямата награда за изпълнител“.<ref>[http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=908155 „Лили Иванова можеше да е олимпийска шампионка по гимнастика“, 28 май 2011 г., в. „24 часа“]</ref>
Ред 148:
=== Певчески стил и репертоар ===
Лили Иванова започва кариерата си с предимно с популярни за времето си италиански, френски и други чужди песни, като бива считана за добра имитаторка на стила на [[Рита Павоне]]. Въпреки това още в първите години на своята професионална работа започва да се насочва основно към български авторски песни. В кариерата на повечето професионални изпълнители от епохата на социализма, голяма роля играе държавната структура Концертна дирекция, тъй като тя е мениджър и импресарио на певците, като им осигурява връзка с композитори, текстописци и музиканти, които да създават творчество за тях, а едновременно и ги ангажира за участия. По този начин, веднага след като певицата добива известна популярност, тя получава възможност да ѝ бъде създаден индивидуален репертоар, като това допринася за изграждането на собствен певчески стил. Стилът ѝ е характерен с подчертаната лиричност и мелодичност на музиката. Музиката
=== Концертна дейност и живи участия ===
| |||