Фридрих Август Кекуле: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м r2.7.1) (Робот Добавяне: az:Fridrix Avqust Kekule |
м Правопис 1 |
||
Ред 17:
Научните интереси на Кекуле са основно в областта на [[органична химия|органичната]] и [[теоретична химия|теоретичната]] химия. Фридрих Кекуле се счита за първият химик получил [[тиооцетна киселина]] (1854 г.) и [[гликолева киселина]] (1856 г.) . Той изучава строежа на редица [[въглеводород]]и, като през [[1865]] г. предлага структурната формула на един от основните въглеводороди - [[бензен]] <ref>{{cite journal |author=F. A. Kekulé|journal=Bull. Soc. Chim.|year = 1865|volume= 3|pages= 98|title=.}}</ref>. През [[1857]] г. Кекуле постулира, че елемента [[въглерод]] е четиривалентен. Всъщност, преди това [[Уилям Одлинг]] (1829-1921) е направил предположение за четиривалентността на въглерода в рамките на лекция, четена в [[Кралски Институт|Кралския Институт]] през 1855 във [[Великобритания]], на която Кекуле може и да е присъствал. В своята експериментална работа, Кекуле получава и изучава халогено-, нитро-, амино- и карбокси- производни на бензена, с което доказва еквивалентността на [[водород]]ните атоми в структурата на бензена.
Откритието на структурата на бензена, по думите на самия Кекуле е станало след сън в който [[змия]] е захапала своята опашка - широко използван символ в редица култури, познат като [[Уроборос]]. Този сън идва след години на упорито изучаване на същността на въглерод-въглеродната връзка. Кекуле твърди, че е разрешил проблема с едновременното свързване на четири атома към един атом въглерод. Докато това твърдение е добре документирано и признато, през 20-те години на XX в. биограф на Кекуле стига до извода, че хипотезата за четиривалентността на въглеродния атом е повлияна от по-ранните работи на [[Арчибалд Скот Купър]] ([[1831]]-[[1892]]). Известно е още, че австрийския химик - [[Джоузеф Лошмид]] ([[1821]]-[[1895]]) е предложил циклична структура на безена (както и на други циклични системи) през [[1861]] г., но не е доказал
През [[1895]] г., Кекуле получава от [[кайзер]] [[Вилхем II]] благородническата титла "фон Страдониц". Причината за това име е семейното владение на [[Страдонице]], ([[Бохемия]]) в по-стари времена. Няколко години подред Фридрих Кекуле е бил президент на немското химическо общество. Той е и един от основните организатори на Международния конгрес на химиците в [[Карлсруе]] през [[1860]] г. От първите пет [[Нобелова награда за химия|нобелови награди за химия]], три са спечелени от студенти ([[Якоб Вант Хоф]], [[Адолф Байер]] и [[Емил Херман Фишер]]) на Кекуле.
| |||