Арфата е един от най-древните представители на групата струнни инструменти.Според учените най-старите арфи са от шумеро-халдейски произход, датиращи от 30 век пр.н.е. Такива арфи са открити от Чарлс Ленърд през 1928г1928 г. при разкопките на царските гробници в библейския град [[Ур]], близо до Персийския залив. Тези шумерски арфи имат триъгълна форма. Изображения на арфа са открити в гробници и [[Обелиск|обелиск]]и в Египет от четвъртата династия датиращи от 26 века пр.н.е. Те обаче, за разлика от шумерските, са с дъговинда форма, която напомня ловен лък. Този вид дъговидна арфа се среща и до днес в някои народи на [[Африка]]. Тя била употребявана и от древните гърци и римляни, а на Балканския полуостров е позната от III в. пр.н.е. В Европа арфата става популярна първо в [[Ирландия]] и [[Шотландия]], където се възприема триъгълната йѝ форма и е позната с наименованието [[келтска арфа]]. През Средновековието арфата е била любим инструмент на странстващите музиканти ([[трубадури]], [[трувери]],[[минезингер]]и) и е имала от 7 до 9 струни. Била е включена като изучаем инструмент в аристократическото образование, но за кратко време. В средата на XV в. е била изместена от семейството на лютните, понеже е диатоничен инструмент. По-късно се правят опити тя да заеме своето място в живота на хората, като в Италия създават първия вид хармонична арфа с два и три реда струни. [[Клаудио Монтеверди|Монтеверди]] използва такъв вид арфа в операта "Орфей"(1607г1607 г.). През 1660г1660 г. тиролските лютиери изработват на арфата механизъм с куки, който чрез действие на ръцете на изпълнителя скъсява струните и повишава височината им с половин тон. Съществен принос за усъвършенстване на арфата прави и немският лютиер Хохбрюкер през 1720г1720 г. Той стига до идеята да привежда в действие куките чрез педали, като прилага за тази цел специална система от трансмисии,които преминават през колоната на арфата. От Бавария и Австрия тази арфа се разпространява и до Франция, където постепенно процъфтява блестяща арфова школа. Дълго време арфата на Хохбрюкер се смята за най-добрата, но имала и редица недостатъци. Чак през 1794г1794 г. няколко лютиера се заемат с плана да я подобрят, като идеята е да се заменят куките с вилична механика (въртящи се металически кръгчета с по два шипа), задействана от педали. През 1811г1811 г. френският майстор Себастиан Ерар изработва арфа със седем педала за двойно престрояване. В оперния оркестър е употребена за първи път от Хендел, а от класиците се използва само от Глук в оп. “Орфей” и Бетовен – балета “Прометей”. От “Фантастична симфония” на Берлиоз (1830г1830 г.) арфата става постоянен и равноправен член на съвременния оркестър.
