Киприан Киевски: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
RedBot (беседа | приноси)
м Правопис 1
Ред 17:
Заминава за [[Византия]] през [[1350]]-те. Замонашен е по негови думи на [[Атон]], където е представител на [[исихазъм|исихазма]] сред последователите на цариградския патриарх [[Филотей]]. Счита се, че успехите на Филотей през второто му управление на [[Цариградска патриаршия|Цариградската патриаршия]] (1364 - 1376) – помирението на Сръбската и Българската църкви и укрепването на Руската църква, са постигнати с активното съдействие на Киприан.
 
Киприан се изявява като успешен дипломат. През 1373 – 1374 г. е изпратен с първа мисия в [[Киев]], за да помири руския митрополит [[Алексий]] с княза на [[Твер]] и последния - с [[Литва|литовския]] княз [[Олгерд]]. Митрополитът бил отлъчил от църквата княза на Твер. Един от посланницитепосланиците на Цариградския патриарх Филотей е Киприан, който пристига в Литва в края на 1372 г. и остава там до пролетта на 1374 г. След това заминава за Твер при княз Михаил Александрович. Там пристига митрополит Алексий, който се подчинява на указанията на Цариградския патриарх. Алексий и Киприан се отправят заедно в [[Переславъл Залески]], където Киприан се запознава с игумените [[Сергий Радонежски]] и неговия племенник [[Феодор Симоновски]]. Те водят кореспонденция. Поради политическата неумелост на Алексий Киприан моли патриарх Филотей да раздели Руската митрополия. От името на литовските князе той пише писмо до Цариград «да го назначат митрополит, иначе те ще си вземат друг от латинската църква». Цариградският патриарх Филотей го ръкополага за митрополит на Киев и Литва в Цариград на [[2 декември]] [[1375]] г., «за да се запази древното устройство на Русия и в бъдеще, т.е. тя пак да се намира под властта на един митрополит, да се подчинява на съборните закони, та след смъртта на кир (на [[гръцки език|гръцки]]: господин) Алексий кир Киприан да получи цяла Русия и да бъде единствен митрополит на цяла Русия».
 
Според Никаноровската летопис Киприан пристига сам в Москва в 1376 г. и получава рязък отказ от княз [[Дмитрий Донски]]: «Ние си имаме митрополит Алексий. А ти защо се поставяш на жив митрополит? - Той замина от Москва за Киев и остана там да живее». На [[9 юни]] [[1376]] г. пристига в Киев и като представител на цариградския патриарх и императора дава на литовските и полски земи църковна независимост, ръкополага епископ на вакантния пост на [[Владимир-Волинск|Владимиро-Волинската]] епископия, връща имуществото на митрополитската резиденция в [[Ново-грудок]] и на [[Софийския събор (Киев)|Софийския събор в Киев]]. Спечелва доверието на литовския велик княз [[Олгерд]], а след това и на неговия син [[Ягело]], който може би е бил православен християнин. Ако кръщаването на княз Олгерд на името Александър (1377) не е легенда, а исторически факт, то не би могло да се състои без участието на Киприан. Ягело, с православно име Яков, продължава да дружи с Киприан и като полски крал. Главна цел на Цариград и Киприан е възстановяването на единната Киевска митрополия. Киприан подтвърждава първенството на великия княз на Владимир и Москва, макар че още в 1376 г. княз Дмитрий Иванович Донски се възпротивява на неговото назначение, а Руският митрополит Алексий го приема и му симпатизира.