Киприан Киевски: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м r2.5.2) (Робот Промяна: uk:Кипріан (митрополит Київський) |
м Правопис 1 |
||
Ред 17:
Заминава за [[Византия]] през [[1350]]-те. Замонашен е по негови думи на [[Атон]], където е представител на [[исихазъм|исихазма]] сред последователите на цариградския патриарх [[Филотей]]. Счита се, че успехите на Филотей през второто му управление на [[Цариградска патриаршия|Цариградската патриаршия]] (1364 - 1376) – помирението на Сръбската и Българската църкви и укрепването на Руската църква, са постигнати с активното съдействие на Киприан.
Киприан се изявява като успешен дипломат. През 1373 – 1374 г. е изпратен с първа мисия в [[Киев]], за да помири руския митрополит [[Алексий]] с княза на [[Твер]] и последния - с [[Литва|литовския]] княз [[Олгерд]]. Митрополитът бил отлъчил от църквата княза на Твер. Един от
Според Никаноровската летопис Киприан пристига сам в Москва в 1376 г. и получава рязък отказ от княз [[Дмитрий Донски]]: «Ние си имаме митрополит Алексий. А ти защо се поставяш на жив митрополит? - Той замина от Москва за Киев и остана там да живее». На [[9 юни]] [[1376]] г. пристига в Киев и като представител на цариградския патриарх и императора дава на литовските и полски земи църковна независимост, ръкополага епископ на вакантния пост на [[Владимир-Волинск|Владимиро-Волинската]] епископия, връща имуществото на митрополитската резиденция в [[Ново-грудок]] и на [[Софийския събор (Киев)|Софийския събор в Киев]]. Спечелва доверието на литовския велик княз [[Олгерд]], а след това и на неговия син [[Ягело]], който може би е бил православен християнин. Ако кръщаването на княз Олгерд на името Александър (1377) не е легенда, а исторически факт, то не би могло да се състои без участието на Киприан. Ягело, с православно име Яков, продължава да дружи с Киприан и като полски крал. Главна цел на Цариград и Киприан е възстановяването на единната Киевска митрополия. Киприан подтвърждава първенството на великия княз на Владимир и Москва, макар че още в 1376 г. княз Дмитрий Иванович Донски се възпротивява на неговото назначение, а Руският митрополит Алексий го приема и му симпатизира.
|