Емануел Сведенборг: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 56:
 
===Духовни обяснения и трудове===
През юни 1747 г. Сведенборг се отказал от поста си като най-висш експерт в комисия по мините. Той обяснил, че бил задължен за извърши работата, която вече бил започнал, и пожелал да получава половината от заплатата си като пенсия. Той се заел наново да изучава [[иврит]] и започнал работа върху духовната интерпретация на [[Библия|Библията]] с цел да тълкува духовното значение на всеки стих. От 1746-1747 г. и поредните десет години той посветил цялата си енергия на тази задача. Този труд, който обикновено е определян като ''Небесни Тайни'' (''"Arcana Caelestia''"), щял да стане неговотостанал дело на живота му и основа на неговите бъдещи трудове по теология. Трудът бил анонимен и Сведенборг не бил идентифициранотъждествен като негов автор до края на 1750-те години. Той се състоясъстои от осем тома, публикувани между 1749 и 1756 г., но привлякъл малко внимание, тъй като твърде малко хора могли да разберат неговиятнеговия смисъл.
 
Останалата част от неговиятнеговия живот от 1747 г. до неговатасмъртта смъртму през 1772 г. той прекарал в Стокхолм, Холандия и Лондон. По време на тези 25 години той написал още 14 труда с духовно съдържание, повечето от който били публикувани, докато бил жив. Свободата на печата по онова време не била позволена за религиозните трудове, поради което всички те били издадени или в Лондон, или в Холандия.
 
Марша Кийт Шухард доказва въз основа на архивни документи, че Сведенборг е шпионин на френския крал Луи XV и профренската партия в Швеция. Неговата дейност е насочена към възстановяване на шотландската независимост и освобождаване от опеката на Англия. Сведенборг и неговите съидейници са свързани с участието си в [[масонство|масонството]].
През този период той се сприятелил с много хора, който го определяли като мил и топлосърдечен човек. Когато бил в компания, бил общителен и разговарял за всичко, каквато и да била темата на разговор. Тези, които разговаряли с него разбирали, че той бил посветен на своите убеждения. Никога не спорел по религиозни въпроси, освен когато бил подиграван. Тогава той отговарял строго така, че подигравката да не се повторела.
 
През този период той се сприятелил с много хора, който го определяли като мил и топлосърдечен човек. Когато бил в компания, бил общителен и разговарял за всичко, каквато и да била темата на разговор. Тези, които разговаряли с него разбирали, че той бил посветен на своите убеждения. Никога не спорел по религиозни въпроси, освен когато бил подиграван. Тогава той отговарял строго така, че подигравката да не се повторела.
 
През юли 1770 г. на възраст 82 години той заминал за Амстердам да довърши публикуването на своя последен труд. Книгата, ''Истинската Християнска Религия'' (''Vera Christiana Religio''), била публикувана през 1771 г. в Амстердам и била един от най-оценените негови трудове. Предназначена да обясни неговото учение на лутераните, тя била най-конкретна от неговите творби.