Сведенборг предложил много научни идеи както преди, така и след кризата си. В неговата младост амбициите му били безкрайни и той искал да представя нова идея всеки ден, както написал до своя братовчед Ерик Бензелиус през 1718 г. Около 1730 г. той си променил мнението, и вместо убеждението, че висшето знание е нещо, което може да бъде постигнато, защото смятал, че то се основа на интуиция. След неговата криза през 1745 г. той смяталбил убеден, че получаваполучавал научни знания спонтанно от ангелите.
От 1745 г., когато той смята, че навлязъл в духовна фаза, той предпочитал да изразява своите "опитност"преживявания чрез емпирични определения, твърдейки, че точно отразява неща, които той преживявапреживявал по време на своите духовни пътешествия.
Една от неговите псевдо-научнипсевдонаучни идеи, която е определяна като ключова за разбирането на неговата теология е неговата представа за контактуване с духовете. Всъщност той представил своята теория за контактуването в 1744 г. преди своята криза в том първи на ''Regnum Animale'' - отношения с човешката душа. Основа на теорията за контактуването е отношението между природния ("физическия"), духовния и божествения свят. Основата на таза теория може да се проследи в [[неоплатонизъм|неоплатонизма]] и особено във философа [[Плотин]]. Убеден в мисията си, Сведенборг интерпретирал Библията крайно алегорично, твърдейки, че дори очевидно тривиалните изречения могат да съдържат дълбок духовен смисъл.
Основа на теорията за контактуването е отношението между природния ("физическия"), духовния, и божествения свят. Фундамента на таза теория може да се забележи в [[Неоплатонизъм|Неоплатонизма]] и особено у философът [[Плотин]]. С мисъл за такъв сценарии, Сведенборг интерпретирал Библията в нова светлина, твърдейки че дори най-очевидно тривиалните изречения могат да съдържат дълбок духовен смисъл.
