B-24 Либърейтър: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
мРедакция без резюме
Ред 17:
|модификации със собствени статии = [[PB4Y Privateer]]<br />[[XB-41]]<br />[[C-87 Liberator Express]] <br /> [[R2Y]] <br /> [[Liberator I]]
}}
'''Консолидейтед B-24 «Либърейтър»'''<ref>Liberator — «Освободител».</ref> ({{lang-en|Consolidated B-24 Liberator}}) е тежък стратегически [[бомбардировач]], разработанразработен от американската фирма «[[Консолидейтед]]» (Consolidated) - [[Форт-Уорт]] и [[Сан-Диего]].
 
На [[30 март]] [[1939]] г. е сключен [[Договор|контракта]] с [[Армия на САЩ|армията на САЩ]] за приемането му на въоръжение. Опитния му [[прототип]] извършва първи полет на [[29 декември]] [[1939]] г. Обичайния му по конструкция [[фюзелаж]] има височина позволяваща бомбовия отсек да бъде запълнен вертикално с до 3629 [[кг]] бомби. По време на бомбардировки люковете му се отварят посредством ролкови водачи натегнати и инсталирани във фюзелажа. Това конструктивно решение позволява по-малко [[съпротивление]] в сравнение с конвенционалните бомбелюци. [[Самолет]]ът притежавал прибиращо се триколно [[шаси]] с носова стойка, а двигателите му са четири Pratt & Whitney R-1830-33 Twin Wasp.
Ред 28:
Разработката на B-24 започва по поръчка на ВВС на САЩ в 1938 г. Той е част от цялостната програма за разширяване на промишления капацитет за нуждите на американските военновъздушни сили. През януари 1939 г. ВВС го официално утвърждават със заповед (спецификация C-212) за проектиране, който да подмени [[B-17]] и да го превъзхожда по всички основни характеристики: обхват и скорост на полета и въоръжение.
 
Договорът за създаване на прототипа му е подписан през март 1939 г., с условието, че този прототип ще бъде завършен преди края на годината. Създаването на прототипа му е изглеждалоизглежда концептуално доста просто, но на практика се оказалооказва изключително енергоемко.
В сравнение със съществуващия по неготова време американски самолет-бомбардировач B-17 е разработено по-късо и по-малко на площ крило с 25%. В същото време крилото му е значително по-дълго, а самолетът е оборудван и с нов прототип четиринадесетцилиндров (наместо деветцилиндров) двигател/и с капацитет 1000 [[конски сили]]. Прототипът е имал маса 32 тона, което го прави един от най-тежките за времето си.
 
При проектирането му билисе приложениприлагат цяла серия нови технологични американски решения в самолетната индустрия. По-специално, за първи път есе използваноизползва триколно шаси за кацане, аеродинамичната конфигурация Дейвис (позиция на крилата подобни дана летящи лодки). Характерна му черта е и наличието на достатъчно дълга опашка на самолета.
 
Стендовите му изпитания в аеродинамичния тунел показат, че прототипа като въздухоплавателното средство притежава и високи летателни характеристики, подсигуряващи добри височина, дължина и скорост на полета.