|
[[Картинка:Robevci house.jpg|мини|дясно|250п|[[Робева къща|Робевата къща-музей]] в Охрид]]
'''Робеви''' или '''Робевци''' (понякога фамилията традиционно за [[Охридски говор|местния говор]] е назовавана '''Робе''') е голям патриотичен [[българи|български]] [[род]] от [[Охрид]]. Членове на фамилията са видни български общественици, възрожденци, просветни дейци, лекари и търговци от Македония. Известни представители на рода са възрожденците [[Стефан Робев|Стефан Христов Робев]], [[Атанас Робев]], [[Ангел Робев]], доктор [[Константин Ангелов Робев (19 век)|Константин Робев]], обществениците и търговци [[Никола Робев]] и [[Димитър Робев]] и други.
ВТърговската краякъща на„Робеви“ 18е векоснована в Охрид в 1792 година от [[Стефан Робев|Стефан основаваХристов търговскаРобев]] къща(около „Робеви“1735 в- родния1814). сиСлед град.смъртта Фамилиятаму търгував активноОхрид св 1814 година синовете му [[ЛайпцигАнгел Робев|Ангел]] (1785 - 1861) и [[ВиенаАтанас Робев|Атанас]] (1789 - 1869) разширяват фирмата, откриват клон в Битоля през 50-те години и откриватъргуват с Виена и Лайпциг. Битолският клон постепенно се превръща в централен. В 1855 година е открит клон във Виена под името- „Братя Робеви и синове“. При следващото поколение бизнесът се разраства още повече. Синовете на Ангел [[Константин Ангелов Робев (19 век)|Константин]] (1818 - 1900), Наум (1833, Охрид - 11 май 1863, Виена) и Евтим (1835, Охрид - 26 юни 1863, Виена) и на Атанас Йоаким (1820, Охрид - август 1878, Битоля), [[Димитър Робев|Димитър]] (1822 - 1890), [[Никола Робев|Никола]] (1831 - 1906) и Стефан ()<ref>Енциклопедия България, том 5, Издателство на БАН, София, 1986, стр. 788.</ref><ref>Бакалов, Георги. История на българите: В 8 тома. Късно средновековие и Възраждане, Издателство Знание, София, 2004, стр. 470.</ref>
По-късно фамилията е разселена в [[Битоля]], [[София]] и други.
|
