Захарий Стоянов: Разлика между версии

След 1878 г. Захарий Стоянов е член на окръжния съд в Търново (1880), секретар на Апелационния съд и съдебен следовател в окръжния съд в Русе (1881), служител в Дирекцията на правосъдието на [[Източна Румелия]] (1882–1885). Той оглавява [[Български таен централен революционен комитет|Българския таен централен революционен комитет]], който организира съединението на Източна Румелия с [[Княжество България]] (1885). От 1886 живее в [[София]], където се включва активно в дейността на Народнолибералната партия. Той е народен представител в [[Народно събрание|Народното събрание]] (1886), подпредседател (1887) и председател на парламента (1888–1889).

 

 

Почива от разкъсване на червата, в следствие на отравяне.<ref>Стоянов, 1929</ref>