Разлика между версии на „Луи XIII“

редакция без резюме
}}
 
'''Луи XIII''' (на френски: ''Louis''), наричан Справедливия (27 септ. 1601-14 май 1643) - [[крал на Франция]] от 1610 г. Син на [[Анри IV (Франция)|Анри IV]] и италианката [[Мария Медичи]]. Той е първороден син на баща си и дофин на Франция до 1610 г. Като малък Луи е привързан силно към баща си и ненавижда своята майка и любовникътлюбовника и [[Кончино Кончини]]. След убийството на Анри IV на 14 май 1610 г. Луи се възкачва на френския престол. Става крал на 9деветгодишна годинивъзраст, поради което до 1614 г. страната официално се управлява от регентски съвет, начело с кралицата-майка. В действителност Луи XIII рядко взема пряко участие в управлението, като го оставя в ръцете на Кончито Кончини (фаворит на майка му) до 1617. На 24 април 1617 г. по заповед на Луи неговият фаворит херцог дьо Люин убива Кончини, а майка му е заточена. Тогава управлението се поема от [[Шарл дьо Люин]] (1617-1621). През 1624 г. Луи назначава за свой пръв министър един политически гений - Арман Жан дю Плеси, кардинал дьо [[Ришельо]] (1624-1642). БлестящияБлестящият и енергичен кардинал ръководи администрацията на краля в продължение на 18 години и умира месеци преди самия Луи XIII. Именно Ришельо полага основите на абсолютната монархия във Франция. Хабсбургите в Испания и Австрия са унижени, изграден е военноморски флот, а благородниците са подчинени напълно на краля. Много от привилегиите на хугенотите са ограничени, а тяхната крепост Ла Рошел е превзета от кралската армия. Кралят прави всичко възможно да прекрати практиката, талантливите френски художници да учат в Италия. Луи възлага на Никола Пусен и Филип дьо Шампан да декорират Люксембургският дворец. Организирана е и администрацията на Нова Франция (Канада), където се заселват французи в Квебек.
 
Регентството на майка му довежда до разпиляване на парите, които баща му е успял да натрупа и е характерно с происпански външнополитически курс, израз на който са двете сватби през 1614 г. - Луи XIII се жени за испанската принцеса [[Ана Австрийска]], а неговата сестра [[Елизабет Бурбонска]] - за испанския крал Фелипе IV ([[Филип IV (Испания)|Филип IV]]). Бракът на краля с Ана Австрийска обаче не е удачен нито в политически (происпанският курс не се нрави на повечето френски държавници), нито в личен план. През по-голямата част от съвместния си живот семейната двойка живее разделена, особено след двата аборта на кралицата през 1618 и 1630 г. До известна степен е случайност събирането им през 1637-1640 г., когато се раждат единствените две деца от брака - Луи, по-късно [[Луи XIV]] и Филип, по-късно херцог на [[Орлеан]].
 
Луи XIII е скромен, тих и спокоен, дори деликатен човек, но волеви и безскрупулен, когато се наложи. Способен на внезапни и властни действия, той умее да преценява хората и ситуациите - една от дарбите му. Не е случайно, че въпреки многобройните опити да му се повлияе, той не премахва Ришельо от неговия ключов пост. По-скоро ленив, отколкото активен, болнав, но с типично кралски любими занимания - ръководство на военни действия и [[лов]]. Освен това обича изкуствата, занимава се (доста успешно) със занаяти. Той много добре съзнава отговорността на своята позиция и задълженията, които произтичат от нея.
[[Картинка:Louis XIII et famille royale.jpg|thumb|237px|left|Луи XIII, Ана Австрийска и престолонаследникът Луи]]
 
Макар и чрез министрите си, Луи XIII успява да съкрати силата на аристокрацията във Франция, и следователно да засили властта си; да наложи контрола си и над хугенотите, които чрез [[Нантски едикт|Нантския едикт]] от 1598 г. имат правото на вътрешни въоръжени сили и крепости (най-важната им крепост [[Ла Рошел]] е превзета през 1628 г.); да уреди по-добре финансирането на администрацията и събирането на данъците. По негово време Франция влиза в [[Тридесетгодишна война|Тридесетгодишната война]], сблъсква се с [[Испания]] за наследството на Юлих-Берг и [[Мантуа]], окупира [[Каталония]], печели победи над испанците, субсидира германските протестанти и шведския крал [[Густав Адолф]] против Хабсбургите. По този начин при управлението на Луи XIII се поставят основите на френския [[абсолютизъм]] и на хегемонията на Франция в Европа - и двете доведени до окончателен вид при сина му.
 
След двадесет години брак и четири аборта, Ана най-сетне ражда син дофина Луи, а две години по-късно и втори син Филип. Въпреки, че Ришельо ръководи държавата, Луи има и други фаворити. ЕдинияЕдин от тях е херцог дьо Люин, който е приятел на младия Луи и негов съветник в началото на царуването му. Последният любимец на краля е маркиз дьо Сен-Марс (1639-1643), който е екзекутиран заради заговор с Испания по време на война. След смъртта на Луи, съпругата му Ана управлява като регент на 5 годишнияпетгодишния Луи XIV.
[[Henri_Coiffier_de_Ruzé,_Marquis_of_Cinq-Mars.jpg|thumb|right|200px|Фаворитът на Луи XIII- Хенри Коифиер де Рузе]]
{{пост начало}}
1

редакция