Отваря главното меню

Промени

редакция без резюме
}}
 
'''Ню Йорк Таймс''' /''({{lang-en|The New York Times''/}}) е международно известен всекидневник, издаван в [[Ню Йорк]] и разпространяван в [[Съединени американски щати|САЩ]] и в много други страни по света. Той е притежаван от „Ню Йорк Таймс Къмпани”, която издава и други големи вестници като [[Интернешънъл Хералд Трибюн]], [[Бостън Глоуб]] и още 40 други [[издание|издания]].
 
=='''История'''==
„Ню Йорк Таймс” е основан на [[18 септември]] [[1851]] г. от Хенри Джарвис Реймънд и Джордж Джоунс. Реймънд също така е един от основателите на [[Асошиейтед Прес]] през [[1856]] г. Адолф Окс придобива Таймс през [[1896]] г. и под неговото ръководство вестникът придобива международна слава. Той повишава тиража му и издига неговата репутация. През [[1897]] г. именно Окс поставя лозунга „За всички новини, който стават за отпечатване”, който се възприема от мнозина като леко заяждане с конкурентните вестници в Ню Йорк като например Ню Йорк Уърълд и Ню Йорк Джърнъл Американ, известни с „жълтите” си статии. След като се премества централният офис на вестника в нова сграда на 42–а улица, това пространство през [[1904]] бива наречено '''Таймс Скуеър'''. Девет години по-късно Таймс отваря допълнителен офис на номер 229 на 43–а улица, която в момента е централната „квартира” на вестника, тъй като офисът на 42–а улица е продаден през [[1962]] г.
Първоначалният замисъл е Таймс да се публикува всяка сутрин с изключение на неделя, но по време на Гражданската война започва да се издава и в неделя, което е практика на другите големи издания. Вестникът печели първата си награда [[Пулицър]] за репортажи и статии, посветени на [[Първа световна война|Първата световна война]] през [[1918]] г. През [[1919]] г. прави първата си трансатлантическа доставка за [[Лондон]].
[[File:Nytimes hq.jpg|дясно|мини|Новият стъклен офис на Ню Йорк Таймс]]
 
=='''Ню Йорк Таймс днес'''==
Според мнозина днес "Ню Йорк Таймс" е най–надеждният и уважаван ежедневник в [[Америка]]. Традиционно в него се отпечатват пълни стенограми на важи изказвания и дебати, като например президентските дебати. В момента вестникът е собственост на „Ню Йорк Таймс Къмпани”, в която наследниците на Адолф Окс и в частност семейството Шлузбергер, имат водеща роля.
 
Ню Йорк Таймс е базиран в град [[Ню Йорк]], щата [[Ню Йорк (щат)|Ню Йорк]]. Има 16 бюра в региона на Ню Йорк, 11 бюра в САЩ и 26 бюра по света. Към 26 Декември [[2004]] г. средния дневен тираж на Ню Йорк Таймс е 1 124 700 броя, а за неделя е 1 669 700 броя.
 
==Основни секции ==
Вестникът е организиран в следните три секции:
 
;3. '''Очерци''' : което включва [[Изкуство]], [[Книга|Книги]], [[Филм]]и, [[Театър]], [[Пътешествие]], НЙ Навигатор, Хапване & [[Вино]], Дома и градината, [[Мода]] & [[Стил]], [[Кръстословица]]/Игри, [[Анимации]], [[Списание]], и седмичен преглед.
 
== Представяне ==
Погледнато стилистично вестникът е по–скоро консервативен. Когато се говори за хора се указва тяхното качество /напр. пост/, а не само фамилиите /изключение прави спортната секция на вестника, където фамилиите без обръщение/. Стремежът е в заглавията да бъдат описателни, а към основите статии има подзаглавие, което дава допълнителна информация за статията. Таймс се отпечатва във формат от 8 колони и то години след като другите вестници преминаха във формат от 6 колони, като Таймс е един от последните вестници, който допусна цветни фотографии на страниците си.
 
=='''Гафове'''==
* През [[1920]] г. в редакционна статия Таймс осмива Роберт Годар за неговото твърдение, че е възможно ракета да лети в космоса.
* През [[1969]] г., дни преди [[Аполо 11]] да кацне на [[Луна]]та, вестникът публикува поправка на печатна грешка:
* През [[2004]] г. Таймс официално се извинява на своите читатели, че не е провел достатъчно собствени разследвания и е бил оставен да бъде заблуден от администрацията на президента [[Джордж Уокър Буш]] /Републиканска партия/ за наличието на оръжия за масово поразяване в [[Ирак]].
 
=='''Обвинения в пристрастност'''==
===Прекалено ляв ===
Някои читатели на Таймс са убедени, че новините, които се представят от вестника имат определен ляв уклон. Освен другите неща, смесването на културна критика и политически коментари в секцията „Изкуство” на вестника е доказателство за пристрастие. Например филмовата критика на А.О.Скот съдържа кратки критики срещу консервативната общност, а колумиста Франк Рич често атакува дясно консервативната общност.
 
Като допълнение може да се каже, че редакционната страница на Таймс не е подкрепяла официално претендент за президент от Републиканската партия от [[1956]] г. – Дуайт Д. Айзенхауер.
 
=== Прекалено консервативен ===
Обратно на горното, много ляво ориентирани читатели смятат, че статиите на Таймс посветени на външната политика са пристрастни към консервативната идеология. В книгата си [[Ноам Чомски]] „Изработването на съгласие: Ноам Чомски и медиите” твърди, че вестникът умишлено не е обърнал внимание на бруталната инвазия и окупация от страна на [[Индонезия]] на Източен Тимур и смята това за ясно доказателство за факта, че Таймс подкрепя дясно–консервативната идеология по отношение на международните събития.
 
На трето място журналисти като Елизабет Бамълър (Elisabeth Bumiller) и Адъм Нагорни (Adam Nagourney) са обвинявани от ляво ориентирани читатели, че не отразяват политическите процеси в пълнота и може да се смята, че така облагодетелстват /може би несъзнателно/ десните движения.
 
=='''Разлика между новини, коментари и реклами'''==
На [[25 ноември]] [[2002]] г. Таймс пуска статия на първа страница със заглавие „CBS остава мълчалива за отказа да се допуснат жени в голф–клуб в Аугуста”, която статия е част от поредица, която има за предмет политиката на голф–клуб в Аугуста, част от веригите турнири Мастерс; в нея се призовава за бойкот на събитието. Мнозина критици на Таймс смятат, че това е навлизане на субективното мнение на редакторите в място, в което трябва да се публикуват новини. Мики Каус, главен редактор, и Хоуел Рейнс са „на крачка от сливане на личното желание за реакция от определена институция с това то да стане новина”.
 
Някои изследвания твърдят, че коментарите на колумистите и писмата до редактора всъщност са повод да се изрази острата редакционна позиция на вестника, с цел в редакционните статии, които обвързват вестника да се заеме една по умерена позиция по същия въпрос.
 
=='''Вътрешен контрол на Таймс за пристрастност'''==
През лятото на [[2004]] г. [[омбудсман]]ът на Таймс – Даниел Окрънт (Daniel Okrent), пише становище, в което набеждава Таймс в пристрастия към левите идеи. В него той стига до извода, че отразяването от страна на Таймс на теми, като браковете между партньори от един пол и други събития в обществото, се прави от пристрастна лява гледна точка. Той добавя, че това пристрастие отразява космополитната природа на вестника, която е естествена поради това, че Таймс е местен за Ню Йорк Сити вестник - градът, който в най–голяма степен може да се счита за космополитен и урбанистичен.
 
=='''Скорошни спорове и противоречия'''==
През [[2003]] г. Таймс признава журналистическа измама, извършена за период от няколко години от журналиста на вестника Джейсън Блеър (Jayson Blair), което поставя под съмнение реномето и професионализма на вестника, въпреки, че Блеър веднага подава оставка. Поставени са въпроси за отношението на вестника към малцинствата , тъй като Блеър е афро–американец. Няколко висши мениджъри, сред които и шефът на редакционната колегия, подават оставка във връзка с инцидента.
 
На [[30 септември]] [[2005]] г. Джудит Милър е освободена от федералния затвор след получаването на изрично писмено разрешение от нейният източник - Луис Либи, началника на канцеларията на [[вицепрезидент|вицепрезидента на САЩ]] [[Дик Чейни]] да даде показания пред специалния разследващ прокурор по повод изтичането на информация от ЦРУ. На [[10 ноември]] [[2005]] г. бе обявено в статия на вестника, че е постигнато взаимно съгласие за прекратяване на договорните отношения между Таймс и г-жа Милър, като по този начин се слага край на нейната кариера във вестника, продължила 28 години.
 
== Източници ==
<references/>
 
== Външни препратки ==
* [http://www.nytimes.com/ Официална страница на Ню Йорк Таймс]
* [http://www.nytco.com/company/milestones/timeline.html История]