Ловен сокол: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Правопис 1
природозащитет статус, местообитание
Ред 2:
{{Taxobox
| name = Ловен сокол
| status = VU
| status_system = iucn3.1
| status_bg = CR
| status_bg_ref = <ref>{{Червена книга| title = {{PAGENAME}} | redbooklink = http://e-ecodb.bas.bg/rdb/bg/vol2/Facherru.html | downloaded = 21 февруари 2012}}</ref>
| image = Falco cherrug (Marek Szczepanek).jpg
| image_caption = Ловен сокол (''Falco cherrug'')
Line 20 ⟶ 24:
| binomial_authority =
| binomial = Falco cherrug
| range_map = Falco cherrug distr.png
| range_map_width = 240px
| range_map_caption = Местообитание<br/> Жълто= Гнездене<br/>Синьо= Зимуване<br/>Зелено= Целогодишно
}}
 
Line 58 ⟶ 65:
Видът е включен в Приложение Iна Директивата за птиците на Европейския Съюз( Bird Directive), ПриложениеII на Бернската конвенция (Bern Convention), Приложение IIна CITES, както и в категория „Уязвим” от Световната Червена книга на IUCN.
За постигане на по-голям ефект от природозащитните усилия, заинтересованите страни разработиха Международен план за действие, който регламентира усилията за опазване на ловния сокол както във всяка от страните в ареала му, така и от страна на Европейския Съюз. Най-голямата популация на ловния сокол в Европейския съюз се намира в Унгария. Тази страна е и един от малкото примери, където благодарение на успешни природозащитни мерки броят на двойките е увеличен от около 30 на над 200, при това – във време, когато видът намалява катастрофално навсякъде по света. Този факт категорично определя водещото място на унгарските експерти в опазването на ловния сокол. Настоящият проект цели прилагането на успешния опит и подходи за спасяването на ловния сокол и в България и Румъния.
 
==Допълнителни сведения==
Отглежда се от дълбока древност като традиционна [[ловна птица]]. В много страни от Европа е обичайна птица в специализираните развъдници и се ползва с голяма популярност заради добрите си способности на ловец и сравнително ниската си цена сред соколарите. На територията на България е изключително рядък и защитен от закона вид. Изключително успешно размножавана в контролирани условия сред соколарите. Като интересен факт от съвремието, в подкрепа на лова със соколи, може да се спомене за популациите в Австрия и Словакия, където този вид промени коренно характерния си начин на живот и започна да живее като скитниците. Основна храна по време на разможителния период сега са скорците и гълъбите, а през зимните месеци - гълъби и малки водоплаващи. Сегашната популация на ловните соколи в Словакия е над 150 активно размножаващи се двойки.
 
Понастоящем вече не е сигурно, че ловният сокол гнезди в България. Последните случаи на сигурно гнездене са отпреди няколко години. През 80-те години на XX-век в България е имало 40-60 двойки ловни соколи, но след това започва рязък спад в числеността им до почти пълното им изчезване. Като основна причина за този процес се счита криминалната организирана дейност по ограбване на гнездата на ловните соколи и вземане на малките с цел да бъдат продадени за нуждите на соколарството в арабските страни или в Западна Европа. Такъв проблем има и в редица други части от ареала на вида.
 
Подробна информация за ловния сокол може да бъде намерена на специализираната уеб страница на Работната група за ловния сокол в Югоизточна Европа (SESN), координрана от Централната лаборатория по обща екология при [[БАН]].
== Източници ==
<references/>
http://www.saveraptors.org/page.php?cat=4&subcat=12
http://sakerlife2.mme.hu/bg/content/vvedenie
Line 68 ⟶ 83:
* [http://www.birdlife.org/ Сайтът на BirdLife International]
* [http://www.rspb.org.uk/ Сайтът на Кралското дружество за защита на птиците - Великобритания]
 
==Допълнителни сведения==
Отглежда се от дълбока древност като традиционна [[ловна птица]]. В много страни от Европа е обичайна птица в специализираните развъдници и се ползва с голяма популярност заради добрите си способности на ловец и сравнително ниската си цена сред соколарите. На територията на България е изключително рядък и защитен от закона вид. Изключително успешно размножавана в контролирани условия сред соколарите. Като интересен факт от съвремието, в подкрепа на лова със соколи, може да се спомене за популациите в Австрия и Словакия, където този вид промени коренно характерния си начин на живот и започна да живее като скитниците. Основна храна по време на разможителния период сега са скорците и гълъбите, а през зимните месеци - гълъби и малки водоплаващи. Сегашната популация на ловните соколи в Словакия е над 150 активно размножаващи се двойки.
 
 
Понастоящем вече не е сигурно, че ловният сокол гнезди в България. Последните случаи на сигурно гнездене са отпреди няколко години. През 80-те години на XX-век в България е имало 40-60 двойки ловни соколи, но след това започва рязък спад в числеността им до почти пълното им изчезване. Като основна причина за този процес се счита криминалната организирана дейност по ограбване на гнездата на ловните соколи и вземане на малките с цел да бъдат продадени за нуждите на соколарството в арабските страни или в Западна Европа. Такъв проблем има и в редица други части от ареала на вида.
 
Подробна информация за ловния сокол може да бъде намерена на специализираната уеб страница на Работната група за ловния сокол в Югоизточна Европа (SESN), координрана от Централната лаборатория по обща екология при [[БАН]].
==Външни препратки==
* [http://www.cherrug.org/ Работна група за ловния сокол в Югоизточна Европа]
* [http://cherrug.org/downloads/Saker%20Falcon%20Reintroduction%20in%20Bulgaria%20-%20Feasibility%20Study.pdf Предпроектно проучване във връзка с реинтродукция на ловни соколи в България]
 
[[Категория: Соколови]]