Сардинско кралство: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 20:
На 12 март 1849 г., когато изтича примирието с Австрия, Карл Алберт, за да повдигне авторитета си, възобновява войната срещу Австрия. Армията на Пиемонт обаче претърпява пълно поражение и на 23 март 1849 г. компроментиралият се сардински крал абдикира в полза на сина си - [[Виктор Емануел II]].
След назначаването на граф [[Камило Кавур|Камило Бенсо ди Кавур]] начело на министерския съвет на Кралство Пиемонт започва и подготовката за обединяването на Италия. През 1853-1856 г. кралството участва и в [[Кримската война]] срещу Русия.
На 23 април 1859 г., след няколко провокации от пиемонтска страна, Австрия обявява война на Сардинското кралство. Съгласно предварителни уговорки, това е достатъчен повод за Франция да се намеси в конфликта на страната на италианците. Наполеон II обаче не спазва обещанието си към Кавур французите да се бият до окончателното отвоюване на кралство Ломбардия-Венеция от австрийците. В желанието си да да приключи по-бързо войната, след френско-сардинските победи при Маджента и Солферино, Наполеон II сключва сепаративен мир с австрийците зад гърба на Кавур. Съгласно условията, Австрия се отказва единствено от Ломбардия. Виена обаче отказва да предаде каквито и да е територии на Сардинското кралство, поради което първоначално Ломбардия е анексирана от Франция, а Наполеон II от своя страна отстъпва областта на Сардинското кралство, за да постави в неудобна позиция победена Австрия.
| |||