Разлика между версии на „Чарлз Бабидж“

7102 байта изтрити ,  преди 9 години
Премахната редакция 4612023 на 188.254.204.144 (б.) копирано от http://basaga.org/wiki/index.php?title=Чралз_Бабидж&oldid=2375
(Премахната редакция 4612023 на 188.254.204.144 (б.) копирано от http://basaga.org/wiki/index.php?title=Чралз_Бабидж&oldid=2375)
}}
 
Британският'''Чарлз Бабидж''' ([[1791]]–[[1871]]), [[Обединено кралство|британски]] [[математика|математик]], философ и изобретател, Чарлзсъздал Бабидж, е създател на изчислителна[[сметачна машина]] - истински предшественик на компютъра[[компютър]]а, но тятази машина не се появява на бял свят, а остава като проект. Тази машина била наречена Аналитична машина ({{lang-en|Analytical engine}}). Първата програма е написана от графиня [[Ада Лъвлейс]] Кинг, дъщеря на английския поет Байрон, когато тя превежда лекцията на Чарлз Бабидж на английски (тя била изнесена на френски в Университета в Торино).
 
Бабидж е роден на 13 август 1791 година в Лондон в семейството на банкера. Поради влошено здраве той до 11-годишен учил у дома. След това бил записан в едно от най-добрите частни училища на Англия, където веднага бил впечатлен от богатата библиотека. Там имало прекрасни книги по математика. Към тази наука той се отнасял с трепет през целия си живот. Бабидж се увличал също така и от изобретателство. Например, попадайки на операта "Дон Жуан", адски му доскучало и само след минути напуснал залата, за да погледне как е устроен механизмът на сцената.
 
В началото на 19 век Бабидж формулира основните принципи, които трябва да залегнат в основите на конструкцията на изчислителна машина от принципно нов тип. В машината трябва да има "склад" за съхраняване на цифрова информация /в съвременните компютри това е запомнящото устройство.В машината трябва да има устройство, осъществяващо операции над числа, извлечени от "склада". Бабидж наричал това устройство "мелница" / в съвременните компютри това е аритметическото устройство/. В машината трябва да има устройство за управление на последователността на изпълнение на операциите, предаването на числа от "склада" към "мелницата" и обратно, т.е. устройство за управление. В машината трябва да има устройство за въвеждане на изходни данни и показване на резултати, т.е. устройство за вход-изход.
 
Тези изходни принципи, формулирани преди повече от 150 години, изцяло са реализирани в съвременните електронно-изчислителни машини, но за 19-ти век те се оказват преждевременни. Бабидж прави опит да създаде машина от такъв тип на основата на механическия аритмометър, но нейната конструкция се оказала много скъпа, и работата по изработката на действаща машина така и не успяла да приключи.
 
От 1834 година и до края на живота си Бабидж работил над проекта за аналитична машина, без да се опитва да я построи. Чак през 1906 година неговият син изработил демонстрационни модели на някои части на машината. Ако такава аналитична машина би била завършена , то , по оценката на Бабидж, за събиране и изваждане ще са необходими 2 секунди , а за умножение и деление – 1 минута.
 
В епохата, когато параходите и паровозите все още се считали за многообещаваща новина, Чарлз Бабидж решил да избави хората от тормоза на рутинните изчисления.
 
През 1834 година конструкторът за първи път в света замислил създаването на механично устройство, способно не просто да сумира, но и да управлява хода на собствената си работа, в зависимости от заложена програма и резултатите от междинните изчисления!
 
Прародителят на IBM бил наречен "Аналитична машина". Бабидж измислил всички основни части, които сега съставят компютъра: памет за съхраняване на числата, аритметическо устройство, механизъм, управляващ последователността на операциите, устройства за вход и изход на данните. Преди него никой дори не бил опитал да създаде истински универсален изчислител.
 
Последователността на изчисленията в машината на Бабидж се определяла от перфокарти с програма. А първият в света програмист станала лейди Ада Лъвлейс. Дъщеря на Джордж Байрон - тя проявявала несравнимо по-голям интерес към математиката, отколкото към поезията.Ада била позната с много учени от онова време, те често й гостували у дома, а тя била активен участник в научните спорове.
 
Бабидж "заразил" Ада с идеята за създаване на програмируема изчислителна машина, и тя съставила няколко програми за нея. Те така и не могли да бъдат използвани, но затова пък лейди Лавлейс разработила всички основни принципи на програмирането, използвани и до днес. На нейно име даже бил наречен един от компютърните езици - ‘АДА’.
 
Бабидж бил готов и на най-екзотичните авантюри, за да намери средства за построяване на "Аналитичната машина". Чак след смъртта на Бабидж неговият син Хенри успял да построи по чертежите на баща си централния възел на "Аналитичната машина" - аритметическото устройство, което през 1888 година изчислявало произведението на числото "пи" с естествените числа от 1 до 32 с точност до 29 знака! Машината на Бабидж се оказала работоспособна, но Чарлз така и не видял това.
 
Той приключва земния си път на 18 октомври 1871 година.
{{учен-мъниче}}
{{commons|Charles Babbage}}