Андрей Николов: Разлика между версии

Роден във [[Враца]] в бедно семейство на обущар. Талантът му е забелязан отрано. Учи в първия випуск на новосъздаденото в столицата [[Национална художествена академия|Държавно рисувателно училище]] (1896 г.), където е сред първите 40 приети студенти. Преподавателят му [[Борис Шатц]] препоръчва Андрей да бъде изпратен да учи с държавна стипендия в [[Париж]]. Там той веднага се записва в ателието на известния скулптор [[Антоан Мерсие]]. Така българинът се оказва в кръга на най-изявените

"България е малка за този автор!"{{източник|}}. В началото на [[Първа световна война|Първата световна война]] Андрей Николов е командирован от Министерството на културата в [[Рим]], където заминава със семейството си. От [[1915]] до [[1926]] г. Андрей Николов редовно излага творбите си в Годишната римска изложба, през [[1922]] г. е избран за член на журито на изложбата, а по-късно и за представител на художниците-чужденци в управителния съвет на Международната асоциация на художниците в Рим. През 1919 г., на връщане от Франция след подписването на Ньойския договор, Александър Стамболийски посещава Андрей Николов в Рим. Впечатлен от работата му, Стамболийски го приканва да се завърне в България. "Ще дойдеш в София, ще направим статуи и бюстове на всички наши заслужили хора, от Възраждането до днешно време" - увещава го Стамболийски. През 1921-22 г. Николов извайва бюст на Стамболийски. Сред приятелите и хората, с които общува в този период са известният италиански скулптор Сарторио, писателят Франческо Сапори, [[Жорж Нурижан]], скулптурът [[Арнолдо Дзоки]]. Чести гости са му и Александър Балабанов, Райко Алексиев, Маждраков. През [[1927]] г. Николов се завръща в родината си.