Петър Динеков: Разлика между версии

От 1936 до 1938 г. е преподавател във Френския колеж в [[Пловдив]]. Емоционалната му връзка е толкова силна, че в края на живота си той дарява личната си библиотека на Народната библиотека в Пловдив. От 1938 до 1979 г. е преподавател в Софийски университет, през 1941 г. е избран за [[доцент]], а през 1945 г. за [[професор]]. Чете лекции по следните основни курсове: История на старата българска [[литература]] (1941-1979); История на българската литература през [[Възраждане]]то (1944-1979); [[Български фолклор]] (1945-1979); История на руската и полската литература (1944-1945). Динеков е основател на институтите по литература и по фолклор при БАН. Член-кореспондент е на БАН от 1947 г. и академик от 1966 г. Динеков е ръководител е на катедрата по българска литература в СУ, на секцията по българска литература до Освобождението в Института за българска литература при БАН, директор е на Института по фолклор към БАН от основаването му, заместник-ректор е на Софийски университет в периода 1962-1964 г. От 1952 до пенсионирането си като професор в Софийския университет води Кръжок по стара и възрожденска българска литература и по български фолколор, традиционно известен като "Кръжокът на професор Динеков", от който излизат мнозина от най-активните изследователи от следващата генерация в областта на старобългаристиката, фолклористиката и историята на възрожденската литература.