Наклон на оста (астрономия): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 1:
'''Наклон на оста''' е [[астрономия|астрономически]] термин отнасящ се до ъгъла сключен между [[ос на въртене|оста на въртене]] на дадено небесно тяло и [[нормала]]та на неговата [[орбитална равнина]]. Бива наричан още '''осова инклинация'''.
 
[[Земя (планета)|Земният]] наклон на оста е 23,45°. Ориентацията на оста не се запазва една и съща в различните части на земната орбита — ефект пораждащ земните [[сезон|сезони]]. Когато оста е наклонена в посока към Слънцето [[северно полукълбо|северното полукълбо]] получава повече светлина отколкото [[южно полукълбо|южното]] и там е лято, докато в обратния случай когато оста е наклонена в посока обратна на Слънцето южното полукълбо получава повече светлина.
 
Наклонът на земната ос на въртене към [[еклиптика]]та, както и ориентацията на самата ос са непостоянни в дългосрочен план величини. Наклонът на оста варира от 22,5° до 24,5° с период от 41 700 години (бил е: 24,049° през [[3 300 пр. н.е.]], 23,443° през [[1973]] г., 23,439° през [[2000]] г.). Самата ос на въртене е подложена на [[прецесия]] като се завърта около ос перпендикулярна на еклиптиката с период от 25 920 години. Други фактори като гравитационното въздействие на други планети (най-вече [[Юпитер (планета)|Юпитер]]) могат да изменят наклона на земната ос.