Ейдриън Нюи: Разлика между версии

Още със завършването си през [[1980]] г. постъпва в тима на [[Емерсон Фитипалди]] във Формула 1, но още на следващата година отива в Марч, където е рейс инженер на [[Джони Чекото]] във Формула 2. След това е дизайнер на спортната кола на Марч — March GTP, която печели IMSA GTP шампионата 2 поредни години. През [[1983]] г. е пратен в проекта на Марч в Индикар, където работи по колата за [[1984]] г. Колата е изключително успешна, взема 7 победи, включително и [[Индианаполис 500]]. Новото шаси - 85С се оказва шампионско и през [[1985]] г. [[Ал Ънсър]] печели титлата в [[КАРТ]] с него, а на следващата [[Боби Рехал]] повтаря постижението. Нюи е едновременно дизайнер и рейс инженер в този период. Нюи решава, че няма какво повече да се доказва в Америка и се връща в Европа. Подписва с Ф.О.Р.С. Ф1 (Facing Our Risk of Cancer Empowered), но тима така и не успява да запише участие във Формула 1 и се разпада преди сезона да започне. Нюи се връща в Марч. Тимът няма много финансови възможности, но в годините, когато аеродинамиката не е опозната добре, Нюи има поле за иновации. Колата за [[1988]] г. е много по-успешна от очакваното и дори води за кратко в състезанието в [[Япония]]. Тимът по това време е продаден и прекръстен на Лейтън Хаус, а Нюи става шеф на дизайнерския екип. Въпреки че е един от най-добрите дизайнери, Лейтън Хаус не се развива по план и изостава от конкуренцията и през [[1990]] г. Нюи е уволнен. Бързо си намира работа в Уилямс — отбор във възход в началото на [[90-те]]. С негова помощ Уилямс печелят по титлите през [[1992]] и [[1993]] години. [[1994]] г. е трагична за тима, загива [[Айртон Сена]], тимът губи пилотската титла с 1 точка и се утешава с конструкторската. Нюи се чувства готов да стане директор по дизайна, но тази позиция е отредена на акционера и съосновател [[Патрик Хед]]. [[1995]] г. не донася нищо на Уилямс и Нюи търси нова перспектива — Макларън.

 

 

{{СОРТКАТ:Нюи, Ейдриън}}