Яни Попов: Разлика между версии

 

Яни Попов учи в родното си село, а по-късно учи занаят и работи в Лозенград. Присъединява се към ВМОРО през 1897 година, а след разкритията на [[Керемидчиоглува афера|Керемидчиоглувата афера]] от 1900 година за кратко е четник при [[Лазар Маджаров]], след което се установява в [[Бургас]]. Подпомогнат и от други бегълци от [[Тракия]] Яни Попов започва работа като кантонер по железопътната линия [[Бургас]] – [[Поморие]]. За революционна дейност е осъден заедно с брат си задочно от Одринския военен съд на 101 години затвор. Две години по-късно той се връща нелегално по родните места с агитационната чета на Лазар Маджаров. Това е началото на активната му дейност като комита. Обикалят селата от Лозенградско, изграждат нелегални комитети и “смъртни дружини”.

[[Картинка:Yani-Popov-Memorial-Stone.jpg|дясно|мини|250п|Паметна плоча на Яни Попов в Созопол.]]

На [[Конгрес на Петрова нива|конгреса на Петрова нива]] Яни Попов участва като делегат и е определен за войвода на полския участък на Лозенградския революционен район. На конгреса става и първото бойно кръщение на четата на Яни Попов. През последния ден на конгреса турски аскер попада на секретните постове, a четите на Яни Попов и [[Дико Джелебов]] ги отблъскват. При изтегляне от района на конгреса четата на Яни Попов попада на засада. Благодарение на помощта на четата на [[Цено Куртев]] турците са принудени отстъпят. Двете чети известно време се движат заедно, а по-късно се разделят. В тази битка турците дават двама убити.