Карл Емануил IV Савойски: Разлика между версии

| име = Карл-ЕмануелЕмануил IV

| наследник = [[Виктор-ЕмануелЕмануил I]]

'''Карл-ЕмануелЕмануил IV Савойски''' е крал на [[Сардинско кралство|Сардиния]] и херцог на [[Савойско херцогство|Савоя]] от 1796 до 1802, когато абдикира от престола в полза на по-малкия си брат [[Виктор-Емануел I]]. По права линия Карл-ЕмануелЕмануил IV е пра-пра-пра-правнук на английския крал [[Чарлз I]] и през 1807 г. е щял да заеме английския престол, ако век по-рано в Англия не е била извършена т.н. [[Славна революция]]. Въпреки това през 1807 г. Карл-ЕмануелЕмануил IV е признат от [[якобити]]те за легитимен якобитски претендент за короната на Обединеното кралство.

Карл-ЕмануелЕмануил IV е роден на [[24 май]] [[1751]] г. в [[Торино]], като ''Карл ЕмануелЕмануил Фердинанд Мария Савойски, принц на Пиемонт''. Той е най-големият син на сардинския крал [[Виктор-Амадей III]] и на испанската инфанта [[Мария-Антония Бурбон-Испанска|Мария-Антония]]. По майчина линия ВиткроКарл-ЕманиелЕмануил IV е пра-правнук на френския крал Луи XIV.

През 1775 г. ВикториКарл-ЕмануелЕмануил се жени за сестрата на френския крал Луи XVI — Клотилд. Въпреки че бракът им е уреден по политически съображения, двамата се привързват един към друг. Опитите им да се сдобият деца обаче остават неуспешни.

ВикторКарл-ЕмануелЕмануил се възкачва на сардинския престол на 16 октомври 1796 г. По това време кралство Сардиния обхваща целия остров Сардини и обширни територии в континентална Италия, в това число и областта Пиемонт. В същото време обаче Сардинското кралство се намира под фактическа френска доминация, след като няколко месеца преди това бащата на ВикторКарл-ЕмануелЕмануил е бил принуден да подпише т.н Парижки договор, който освен че предава на Френската република пиемонтски земи, осигурява на Франция възможността да свободно да въвежда свои войски на територията на кралството. На 6 декември 1796 г, френски войки начело с генерал Бартлеми Жубер окупират Торино и принуждават ВикторКарл-ЕмануелЕмануил да предаде на Франция всички континентални територии на кралството и да се оттегли на острова, който остава негово владение. На следващата година ЕикторКарл-ЕмануеЕмануил IV прави неуспешен опит да си възвърне земите, окупирани от французите.

На 7 май 1802 г. умира съпругата на краля. Съкрушен от смъртта ѝ, на 4 юни ВикторКарл-ЕмануелЕмануил IV абдикира от престола в полза на брат си Виктор-ЕмануелЕмануил I. Запазил формално кралската си титла, Карл-ЕмануелЕмануил се установява в Рим, където живее в градчето Фраскати. Там той често гостува на братовчед си Хенри-Бенедикт Стюарт, кардинал-херцог на Йорк — последния мъжки представител на кралския род на Стюартите. ВикторКарл-ЕмануелЕмануил и Хенри-Бенедикт са преки потмоци на английския крал Чарлз I с тази разлика, че Хенри-Стюарт проследява родословието си до английския крал по мъжка линия като пряк потомък на сина му — крал Джеймс II, когото Славната революция сваля от престола през 1688 г. От друга страна, Карл-Емануел IV е потомък на Чарлз I чрез дъщерята на последния — орлеанската херцогиня Хенриета-Анна Стюарт. Когато Хенри-Бенедикт умира през 1807, Карл-ЕмануелЕмануил IV става най-възрастния пряк потомък на Чарлз I и като такъв е признат от якобитите за законен крал на Англия, Шотландия Ирландия и Франция като Чарлз IV. Няма обаче никакви доказателства Карл-ЕмануелЕмануил някога да е правил публични изявления, с които да е предявявал претенции за английската корона.

През 1815 г. вече на 64 г. Карл-ЕмануелЕмануил постъпва в ордена на Йезуитите. Умира на [[6 октомври]] [[1819]] г. в римския [[Палацо Колона]] и е погребан в храма Сант Андреа ал Квиринал.