Разлика между версии на „Угърчин“

м
редакция без резюме
м
Град Угърчин е разположен в северните части на Предбалкана по р. [[Каменица ]] и многобройните и малки притоци, като Лепетура, Света, Грешки дол и други. Намира се на 33 км. западно от гр. [[Ловеч]] и 28 км. източно от гр. [[Луковит]]. Разположен е в котловина, обградена с невисоки хълмове: от юг ''Иван дял'', от изток — ''Високата могила'' (''Чукара''), от север — ''Бели камък'', ''Средно бърдо'' и ''Забити камък'' и от запад — ''Голи рът'' и ''Чуката''.
 
Намира се на 330 м надморска височина.
 
Площта на града е 1863 дка, на землището — 135 206 дка. Жилищният му фонд се състои от 1880 къщи, от 1639 домакинства, с население 4232 души (по данни от 1985 г.) Граничи със землищата на селата: на север [[Катунец]], [[Орляне]], [[Каленик]], [[Радювене]], на изток [[Микре]], на юг [[Сопот]] и [[Славщица]], на запад [[Торос]], [[Дерманци]] и на северозапад от [[Ъглен]] и [[Драгана]].
 
През землището протича от юг на север р. [[Каменица (река)|Каменица]], като го разделя на две половини — източна и западна. Нейните притоци са Лепетура и Света.
 
Землището на Угърчин има полубалкански характер с разнообразен терен от гористи и голи хълмове, набраздени с тесни и просторни долове. Доминиращо място в него заемат ридът ''Иван дял'', височините ''Курджелан'', ''Гюлата'' и ''Сухата китка''.
 
Северно от града и източно от р. Каменица се намира обширна мера. Тя започва от ''Сухи дол'' и стига на север до ''Буков дол'' (''Олуман''), а на североизток — до землището на с. Каленик.
== История ==
За миналото на Угърчин и неговото землище има оскъдни сведения. Угърчин е едно от най-старите селища в Ловешка област. От случайно намерените предмети, от издирванията и проучванията е установено, че в землището на Угърчин с малки прекъсвания е имало живот още от дълбока древност. От разкритите досега единични гробни находки се вижда, че човекът е живял тук още през каменно-медната епоха. Към това време се отнасят: една бойна каменна брадвичка-чук, намерена в местността ''Гарван''.
 
Животът около Угърчин не е прекъсвал и през [[Бронзова епоха|бронзовата епоха]] (2400—2200 г.пр.н.е.). В местността ''Варниците'' — ''Долната елия'' и в близката местност ''Калето'' освен фрагменти от съдове са намерени и [[мед]]ни брадви с ухо или наречените „Угърчински тип брадва“.
 
В м. Даскалската родина, недалеч от [[Сярина пещера]] на височината на Йовкин връх, има следи от селище. Тук имало малка могилка, след изравняването на която било намерено погребение с изгаряне на тялото, глинени съдове и едно [[бронз]]ова [[халщатска култура|халщатска]] фибула. Собственикът на местността прибрал само фибулата, а съдовете доразчупил и захвърлил. Тя е направена от обла тел, със слабо изтънена в краищата дъга, единият край на която след една извивка преминава в игла, а другият в триъгълна плоча — иглодържател. Този тип фибула датира от втората половина на старата [[халщатска епоха|халщатска епоха]].
 
На много места в района на Угърчин има следи от живота на [[траки]]те от [[Древен Рим|римската]] епоха.
През [[7 век|VII в.]] този край бил заселен от [[славяни]]. При настаняването си тук те заварили по-старо, романизирано или елинизирано тракийско население, от което възприели много названия на местности, долини, реки, височини, бърда и др. като запазили или отчасти видоизменили първоначалната им форма. Като стари тракийски имена може да се посочат: Лепетура, Гроздава, Морун; имена от гръцки произход Ефорел, Маргарец, Труфек, Елегина ливада.
 
За първи път името Угърчин се споменава в османски документ от [[1605]] година. Селото получава градски статут през [[1968]] година.
 
<!--== Религии ==-->
<!--== Личности == -->
== Литература ==
=== Народно читалище „Вълчо К. Русковски“ ===
През [[1894]] г. по инициатива на будните учители Вълчо Колев Русковски, Георги Стоянов от Угърчин, Христо Манчев от [[Севлиево]], Маня Станева и Мария Тюлюмбакова от [[Габрово]] и други прогресивни младежи са заражда идеята за създаване на читалище в Угърчин, което да подпомага просветното и културното издигане на населението.
 
На [[26 октомври]] [[1895]] г. 16 учители и по-будни селяни се събират в училището "Св„Св. Св. Кирил и Методий "Методий“ — Угърчин и основават читалище, което наименуват „Светлина“. Под ръководството на Вълчо Русковски и с помощта на прогресивните младежи Стефан Н. Пиянков, Стайко Бакърджията, Стоян Ст. Терзийски, Радой Петков, Стойчо Н. Гълъба и др. се събират средства и се построява първата сцена в училището, на която представят пиесата „Руска“ от [[Иван Вазов]. На нея прозвучава и първата сказка, изнесена от Вълчо Русковски.
 
Активно участие в читалищното настоятелство дълги години имат Петко Владов, Иван Войников, Йоно Колев Йоновски, Стоян П. Ненов, Стойна Ал. Македонска, Стойко Симеонов от гр. [[Ловеч]], които организират много театрални представления, сказки, вечеринки и лотарии. Затова ръководството решава с протокол от [[16 декември]] [[1936]] г. да ги провъзгласи за почетни членове.
 
В заседание на читалищното настоятелство от [[19 март]] [[1928]] г. се обсъжда въпросът за строеж на общински и читалищен дом. За тази цел общинският съвет гласува в новия бюджет 500 хил. лв. През [[1931]] — [[1932]] г. читалищната сграда се строи, а освещаването и става на [[8 януари]] [[1933]] г.
 
По време на [[Първата световна война]] читалищната дейност замира, тъй като много от будните младежи отиват на фронта. Но на [[21 декември]] [[1936]] г. се създава младежка група. А на 7 януари следващата година читалищното ръководство организира юбилейно честване — 40 години от създаването на читалище „Светлина“ На 14 януари същата година настоятелството решава да проведе литературни четения на местни писатели. В протокола от [[1 януари]] [[1937]] г. се обявяват за благодетелни членове Данчо Коев, Васил Узунов, Радой Шишков от Угърчин, Александър Георгиев от [[Плевен]] и Христо Мазаджиев от [[Гложене]] за подарени от тях парични суми в полза на читалището.
 
На [[15 ноември]] [[1937]] г. настоятелството решава да уреди народен университет, като всеки вторник и четвъртък вечер се изнасят реферати по стопански въпроси, литература, наука, хигиена, кооперативно и въздържателно дело. В края на [[1937]] г. в читалищния салон се инсталира киноапарат, а на [[20 януари]] [[1938]] г. е прожектиран и първият филм — „Клетниците“.
Към читалището е създадена библиотека, която през [[1938]] г. има 1924 книги, а сега над 35000 книги.
 
Литературно музикалната дейност започва през [[1904]] г. Отлични изяви имат женската и мъжката вокални групи, хор „Добри Христов“. По късно художествената самодейност се развива от ансамбъла за народни песни и танци с ръководител Васил Иванов Йовев, турския ансамбъл с ръководител Ибо Асанов Айтов и танцовата група с ръководител Донка Карабова, които се класират на първи места в окръжни и районни прегледи през 60 — те години.
 
Към читалището има създаден литературен кръжок и детски музикален кръжок.
 
За своята активна политико-просветна и обществена дейност читалището е наградено през 1974 г. с орден „Кирил и Методий“ първа степен, и e обявено за „Народно“.
 
В чест на 90 години от създаването му е преместено в нова сграда и с Решение 121 от 16.10.1985 г. новият читалищен дом е преименуван в Народно читалище „Вълчо Колев Русковски“.
 
* [[Рада Балевска]] (1903-1984), зоолог, професор
* [[Петър Балевски]] (1933-1997), политик, окръжен секретар на БКП
* [[Петър Нешев]] (1901-1973), партизанин, командир на [[Партизански отряд "Христо„Христо Кърпачев"Кърпачев“]]. Военен деец, полковник
* [[Радой Сираков]] (1861-1921), военен деец, генерал-майор
* [[Йото Курташев]] (1911-1944), партизанин от Партизански отряд „Христо Кърпачев“.
* [[Нешо Царевски]] (1921-), партизанин от Партизански отряд „Христо Кърпачев“. Български професор и финансист.
* [[Петко Патарински]] (1918-1944), партизанин от Партизански отряд „Христо Кърпачев“.
 
== Други ==
Морският нос [[Угърчин (нос)|Угърчин]] на остров Робърт, [[Южни Шетландски острови]] е наименуван в чест на град Угърчин.<ref>[http://data.aad.gov.au/aadc/gaz/scar/display_name.cfm?gaz_id=136723 SCAR Composite Gazetteer of Antarctica]: Ugarchin Point.</ref>
 
=== Източници ===
* Вестник „Стремление“, Виолета Малашка — директор на Държавен архив — Ловеч, по повод 520 години Угърчин.
 
=== Бележки ===
<references/>
 
== Външни препратки ==