Валерий Чкалов: Разлика между версии

'''Вале́рий Па́влович Чка́лов''' ([[2 февруари]] [[1904]] —- [[15 декември]] [[1938]], [[Москва]]) e съветски летец-изпитател, [[комбриг]], [[Геройгерой на Съветския съюз]]. Командир на екипажа на самолета, извършил през [[1937]] г. първия полет без кацане през [[Северен полюс|Северния полюс]] от [[Москва]] до [[Ванкувър_(Вашингтон)|Ванкувър]] (щат [[Вашингтон_(щат)|Вашингтон]], [[САЩ]]).

За пръв път видял самолет през 1919 г., докато работел като огняр на кораб. и скороСкоро напуснал работата си, за да се постъпи в [[Червена армия|Червената армия]] като шлосер-монтьор на самолети.

В 1921 г. Чкалов постъпва в авиационно училище. По-късно е прехвърлен в Московското училище по висш пилотаж, а след това - и в училището по въздушен бой в [[Серпухов]].

През 1927 г. се жени за учителката Олга Орехова. През март 1928 г. е прехвърлен в [[Брянск]], а жена му със сина им Игор остават в Ленинград.

От началото на 1929 г. до ноември 1930 г. Чкалов работи в Ленинградския [[Осоавиахим]], където ръководи училището за [[планер]]исти. През ноември 1930 г. е възстановен на военна служба и е прехвърлен в Московския научно-изпитателен институт на [[ВВС]].

През следващите две2 годинигод. Чкалов извършва над 800 изпитателни полети, усвоявайки 30 типа самолети. Участва в изпитанията на въздушен самолетоносач, който представлявалпредставлява тежък [[бомбардировач]], носещ до пет5 [[изтребител]]я.

От януари 1933 г. работи като летец-изпитател в Московския авиационен завод „Межински“. Изпитва най-добрите изтребители на 301930-те годинигод. „[[И-15]]“ ([[биплан]]) и „[[И-16]]“ ([[моноплан]]) на [[Николай_Поликарпов|Поликарпов]]. Участва в изпитанията на противотанковите „[[ВИТ-1]]“, „[[ВИТ-2]]“, а също и на тежките бомбардировачи „[[ТБ-1]]“ и „[[ТБ-3]]“.

На [[5 май]] [[1935]] г. авиоконструкторът Николай Поликарпов и летецът-изпитател Валерий Чкалов са наградени с ордени [[Ленин_(орден)|ордени „Ленин“]] за създаване на най-добрите изтребители.

През есента на 1935 г. летецът [[Байдуков]] предлага на Чкалов да организира и да оглави екипажа на рекорден полет от [[СССР]] до [[САЩ]] през Северния полюс. През пролетта на 1936 г. Чкалов, Байдуков и Беляков предлагат на правителството да извършат такъв полет, но [[Сталин]], опасявайки се от повторение на неуспешния полет на [[Леваневски]], заповядва друг маршрут: Москва — [[Петропавловск Камчатски]]. Този полет започва на [[20 юли]] [[1936]] г. и продължава 56 часач. и 9375 километра до кацането на пясъчна коса на остров [[Удд]]. Още на остров УддУд на борда на самолета е поставен надпис „Сталински маршрут“ съхранен и при следващия полет през Северния полюс. Двата2-та полета на Чкалов носят това официално наименование чак до началото на борбата с [[Култ_към_личността|култа към личността]] на Сталин. За полета до остров УддУд екипажът е удостоен със званието „Герой на Съветския съюз“ с връчване на орден „Ленин“. (медалътМедалът „Златна звезда“, въведен като допълнение към званието през 1939 г. след смъртта на Чкалов, е връчен на децата му чак през [[2004]] г.)

[[Image:ANT-25 by jno.jpg|thumb|150px|моделМодел на самолета АНТ-25]]

Чкалов продължава с опитите си да получи разрешение за полет до САЩ и през май 1937 г. го получава. Самолетът „[[АНТ-25]]“, създаден от конструкторското бюро на [[Туполев]], излита на [[18 юни]] [[1937]] г. Полетът преминава в значително по-тежки условия от предишния (нулева видимост, обледеняване и др.), но на 20 юни успешно каца в американския град [[Ванкувър]], щат [[Вашингтон (щат)|Вашингтон]]. За този полет екипажът е удостоен с ордени [[Червено знаме (орден, СССР)|ордени „Червено знаме“]].

На 12 декември 1937 г. Чкалов е избран за депутат в Съвета на Националноститенационалностите на Върховния Съветсъвет на СССР от [[Нижегородска област]] и [[Чувашия|Чувашка АССР]]. По молба на жителите на Васильово селото им е преименувано в [[Чкаловск]].

На 1 декември 1938 г. отпуската му е прекъсната заради изпитанията на новия изтребител на Поликарпов [[И-180]]. На 15 декември, при първия полет на „И-180“, Чкалов претърпява авария и загива. Съществуват различни теории за причините за аварията.

[[Категория:РуснациНижегородска област]]