Българска класическа музика: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
edit i dopulnenia kum statiata |
||
Ред 1:
'''Класическата музика''' в България води началото си от първите хорове и духови оркестри създавани след освобождението от турско робство.
По времето на Фердинант се наблюдава интензивна емиграция към страната на руски полски и чешки емигранти.Те оставят трайна следа в развитието на културата,промишленоста и търговията в България.Имено чешки емигранти създават първите духови оркестри в страната.Умишлената турцизация и чуждата за българите ориенталщина векове наред насаждана от османската империя кара населението да се обърне към западно европейската култура и ценности.Интереса да наваксат пропуснатото е огромен наред със новопострояването на България и българските институции вниманието се насочва и към музикалното и изобразително изкуство, дори архитектурата на сградите е в европейски стил.
Появата на професионалната музика в България става бавно и постепенно като в началото е фокусирана в един единствен стил-класическа музика.Първите музиканти занимавали се с класическа музика са били емигранти и българи от смесен произход.Дълги години класическата музика е била самодейна и непрофесионална организирана на доброволни начала.
Ранните духови и симфонични оркестри са били съставени от оркестранти без димпломи за средно или висше музикално образование.Почти вскички ранни диригенти и композитори са били учители по музика и пеене на хорова музика съвсем малка част са завършвали образованието си в западна европа /предимно Германия,Франция и Австрия/.
Със създаването на музикално училище и академия в София множеството духови оркстри на първите симфонични оркестри в Шумен,Русе и Сливен както и формирането на школувани и самодейни хорове в почти всеки град се създават основите на професионалната музикална практика в България.
Първоначално фокусът е бил към хоровата и класическа музика в последствие към теоритизиране на църковно-славянската музика и българския фолклор в края на 60-те години към стиловете на популярната музика като /поп,джaз и рок/.
Така нареченото ''първо поколение'' български композитори. Това са: [[Емануил Манолов]], [[Ангел Букурещлиев]], [[Добри Христов]], [[Панайот Пипков]], [[Маестро Георги Атанасов]], [[Никола Атанасов (композитор)|Никола Атанасов]] и др. Те са композирали своите произведения предимно върху основата на българския фолкрлор. Отначало ги събират в група по няколко (в т. нар. "китки"). По-късно започват да правят и обработки върху тях.
Така например [[Добри Христов]] обработва песента "Каква мома видях, мамо" и др. Занимава се и с написване и обработка на българска църковна [[музика]]. Той доказва и на теория наличието на неравноделни размери в българската народна музика. [[Емануил Манолов]] е автор на много детски и училищни песни, но е известен и със създаването през [[1899]] г. на първата българска опера, наречена "Сиромахкиня". След него успешно в този [[жанр]] се изявява завършилият "Музика" в [[Италия]] и наречен за това [['Маестро' Георги Атанасов]] с оперите "Алцек", "Косара", "Запустялата воденица". [[Панайот Пипков]] създава първите детски оперети "Деца и птички" и "Щурец и мравки"; популярен е до днес с "Химн на св. св. Кирил и Методий". [[Никола Атанасов (композитор)|Никола Атанасов]] създава първата българска [[симфония]].
| |||