Саламбо: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
м →Идеята |
||
Ред 30:
Гюстав Флобер прекарва близо десет години усилена работа върху първия си роман "[[Мадам Бовари]]" (изд. 1856 г.), чийто сюжетен фон на действие в [[Прованс]]а го изтощава, а неговият творчески замисъл се струва на автора недостоен за голямата романистика. Освен това, скандалът около "аморалноста" на романа го поставя през призмата на критиката в очите на читателите в редиците на [[натурализъм|натуралистите]]. В този смисъл Флобер остава неразбран, защото счита сам себе си дори не за [[реализъм|реалист]], а отвъд това и преди това - за "последния [[Романтизъм|романтик]]" на [[стар ред|стария ред]]. В крайна сметка отново духът му го води на презморско пътешествие, но този път макар и по-близко, но и на по-непознато като обект място.
В опит да демонстрира широчина и дълбочина на познанията си и воден на авторско чувство на изконност и истинност, Флобер започва да пише нов роман, посветен на една от най-малко проучените въобще и по това време антични цивилизации на [[Средиземноморие]]то - тази на [[Картаген]]. Изборът на тази твърде екзотична за него време тема му позволява да развихри въображението си, като същевременно се
Флобер намира картагенците пред един от любимите му автори [[Жул Мишле]] като "мрачни и духом хора, чувствени и алчни, склонни да рискуват, но лишени от героизъм", а освен това имат и една "дивашка религия, изпълнена с ужасяващи ритуали". В този смисъл романът намагнетизира, политизира и разделя Франция, защото някои критици определят произведението като незряло, изразявайки мнение, че тези романтични идеи нямат нищо общо с портрета на тази антична търговска нация, наследник на "велики" източни финикийски традиции. Въпреки тези критики, трудът на Флобер не е само художествен, а както сам авторът се опитва да подскаже - исторически обладан от романтизъм. От всичките си източници за изчезналия в и през вековете Картаген Флобер най-много се доверява на [[Полибий]]. Образът на главната героиня на име Саламбо е взета от Полибий, който я споменава като дъщеря на [[Хамилкар]].
| |||