Аян Садъков: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 15:
Бронзов медалист през [[1992]] с Локомотив и през [[1995]] с Ботев, носител на [[Купа на Съветската армия|Купата на Съветската армия]] (в неофициалния турнир) през [[1983]] г. с Локомотив. Рекордьор на страната по участия във всички национални отбори. Той има 80 мача и 9 гола за [[Национален отбор по футбол на България|"А" националния отбор]] ([[1981]]-[[1991]]), 22 мача и 4 гола за младежкия тим и 43 мача с 15 гола за юношеския тим.
 
Участва на [[Световно първенство по футбол|СП]]-[[1986]] в [[Мексико]] (в 4 мача). "Заслужил майстор на спорта" от [[1985]] г. За купата на [[Купа на УЕФА|УЕФА]] има 8 мача и 3 гола (6 мача с 3 гола за Локомотив и 2 мача за Ботев). Футболист с конструкторски качества в средата на терена и добър реализатор. По време на Възродителния процес през 198080-те год. носи името Аньо Садков.
 
Обявен е за най-добре представилия се български футболист на Световното първенство през 1986 г. в Мексико. Един от най-добрите футболисти на България за 198080-те год. Той е единственият футболист, който, въпреки че отборът му се състезава за няколко сезона в Б група, е несменяем титуляр в националния отбор. На бенефиса си през 1984 г. Христо Бонев му предава черно-бялата фанелка с номер 8 и го обявава за свой наследник. Като треньор класира веднъж Локомотив Пловдив на 5-то и веднъж на 6-то място.
 
== Статистика по сезони ==