Песен за Роланд: Разлика между версии

Ганелон урежда Ролан, Оливие и останалите перове да поемат ръководството на двайсет хилядния ариергард на франкската армия, която се оттегля на север през [[Пиренеи]]те. Четиристотин хилядна сарацинска армия е видяна от приятеля на Ролан Оливие да се приближава към ариергарда и Оливие призовава Ролан на надуе своя [[олифант (инструмент)|олифант]] (рог, направен от бивник на слон), за да привика остатъка от армията, но честта на Ролан го принуждава да се бие, а не да търси помощ, въпреки че сарацините имат голямо числено превъзходство. Първата атака на сарацините е отблъсната, но оцеляват само около триста франкски рицаря, включително Ролан и повечето от Дванайсетте перове. Сарацините започват втора атака, която е водена лично от Марсил. Скоро става ясно, че франките ще загубят. По съвета на архиепископ Турпин Ролан надува рога си, не очаквайки спасение, а надявайки се, че Карл Велики ще се върне, за да погребе телата им и да отмъсти мъченическата им смърт. Ролан надува рога си толкова силно, че Карл Велики го чува на трийсет левги разстояние, а от усилието слепоочието на Ролан се спуква и руква кръв от устата и носа му. Карл Велики се разтревожва, но Ганелон му казва, че няма за какво да се трвожи и едва при третия зов на Ролан императорът заповядва да му се притекат на помощ. Когато само Ролан, архиепископ Турпин и Галтер де Хюм са все още живи, Ролан успява да отсече дясната ръка на Марсил. Марсил бяга от бойното поле и е последван от оцелелите от армията му. Ролан и Турпин остават сами на полето като победители, но Турпин е ранен на много места от сарацински копия и стрели и кърви до смърт, докато носи на Ролан ручейна вода в олифанта. Самият Ролан, макар и неранен, кърви до смърт от пробитото си слепоочие. След като Турпин умира, Ролан се качва на върха на хълм, гледащ на юг към Испания. Той спуква рога си докато бие до смърт с него неверник, който се престорил на мъртъв и се опитва да му открадне меча. След това се опитва да счупи меча си в една скала, за да не бъде отнесен като трофей, но мечът само леко се нащърбва. Ролан тогава възхвалява меча си, Дурендал, като изрежда някои светини, които са вградени в неговата дръжка, като зъб на [[Св. Петър]] и част от одеждата на [[Богородица]]. Ролан умира под едно дърво, гледайки на юг и държейки меча си и рога си, а [[архангел Михаил]] и [[архангел Гавраил]] отнасят душата му в рая.