История на Бразилия: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
м Премахнати редакции на 88.203.169.205, към версия на Panzer
Ред 1:
{{История на Бразилия}}
муа ха ха ха Влезе вирос
'''Историята на Бразилия''' е обект на изучаване от [[история]]та, като се фокусира върху развитието ѝ и социалната организация на територията на [[Бразилия]]; обхващайки условно периода от пристигането на [[португалци]]те до днес. Въпреки това, статията съдържа и информация за предисторията на Бразилия, т.е. периода, за който няма писмени сведения за дейностите, осъществявани от [[коренно население в Бразилия|коренното население в Бразилия]].
ти пусна вирос
 
Първият [[европейци|европеец]] стъпил на земята, позната днес като Бразилия е испанецът [[Висенте Пинсон|Висенте Янйес Пинсон]] на [[16 януари]] [[1500]].<ref>[http://www.geobrasil.net/cabo%5Cgranitodocabo.htm Geo Brasil] Granito do Cabo de Santo Agostinho, Pernambuco, Brasil</ref><ref>[http://www.direito2.com.br/acam/2002/abr/29/projeto-pode-mudar-data-do-descobrimento-do-brasil Direito 2] Projeto pode mudar data do descobrimento do Brasil</ref> Въпреки това, днес Бразилия се смята за официално открита на [[22 април]] [[1500]] от португалския [[губернатор]] [[Педру Алвареш Кабрал]], който командвайки [[флот]]а, пътуващ за [[Индия]], акостирал край южния бряг на [[Баия]], конкретно в град [[Порту Сегуру]] (в превод - „Сигурно Пристанище“),<ref>[http://www.brasil.gov.br/pais/historia/sec_xvi/ Portal do Governo Brasileiro] História - Século XV/XVI.</ref> по-точно в района на [[Червена корона|Червената корона]],<ref>[http://www.hjobrasil.com/ordem.asp?secao=1&categoria=109&subcategoria=316&id=3151 Coroa Vermelha - Santa Cruz Cabrália BA]</ref> където бива проведена първата меса (католическа [[литургия]]) в Бразилия.<ref>[http://educaterra.terra.com.br/voltaire/500br/missa1.htm A primeira missa no Brasil]</ref> От [[1530]] г. Португалската корона въвежда колонизационна политика, първоначално с [[Капитании на Бразилия|наследствени капитании]], след това с централно управление, основано през [[1548]].
 
В края на [[17 век|седемнадесети век]] се откриват богати залежи от [[злато]] в настоящите щати [[Минас Жерайс]],<ref name="encarta">[http://encarta.msn.com/encyclopedia_761554342/Brazil.html Encarta] Brazil</ref> [[Гояс]] и [[Мату Гросу]], което е било от решаващо значение за уреждане на вътрешните работи на Бразилия. През [[1789]] г., когато Португалската корона обявява началото на т.нар. Дерама ''(Derrama)'' – нов начин за събиране на предполагаеми просрочени данъци от народа, във Вила Рика (днес [[Ору Прету]]) избухва [[Минаско въстание|Минаското въстание]]. Бунтът не успява и през [[1792]] г. един от неговите водачи, [[Тирадентис]] бива обесен.<ref name="AQUINO 1998">AQUINO, Rubim Santos Leão de; BELLO, Marco Antônio Bueno; DOMINGUES, Gilson Magalhães. ''Um sonho de liberdade: a conjuração de Minas.'' São Paulo: Editora Moderna, 1998. 176p. il. ISBN 85-16-02100-9</ref>
 
В началото на [[19 век|деветнадесети век]], с трансфера на португалското кралско семейство в Бразилия, бягащо от войските на [[Наполеон Бонапарт]], регента [[Жуау VI]] отваря [[пристанище|пристанищата]] на страната, позволява работата на заводите и бива основана [[Централна банка на Бразилия|Централната банка на Бразилия]]. По този начин страната става „[[Обединено кралство Португалия, Бразилия и Алгарве]]“ и Жуау VI, бива коронясан. Скоро след това той се завръща в Португалия, оставяйки най-големият си син, [[Педру I (Бразилия)|Педру I]], като законен владетел на страната.
 
На 7 септември 1822 г., Дом Педру обявява независимост и управлява до [[1831]] г., когато е наследен от сина си, Дом Педру II, който тогава е бил пет годишен.<ref name="ReferenceA">BESOUCHET, Lidia, Pedro II e o século XIX, Nova Fronteira, 1979</ref> През [[1840]], вече на 14 години дом Педру II е обявен за пълнолетен и коронясан за император през следващата година. В края на първото десетилетие на Втората империя, режимът се стабилизирал. Въстанията в провинциите биват обуздани и последното голямо въстание, Прайейра (Praieira), е потушено през [[1849]]. През същата година императорът премахва търговията с роби. Постепенно европейските работници имигранти ги заменят като работна сила.<ref name=autogenerated1>[http://vestibular.uol.com.br/ultnot/resumos/ult2770u39.jhtm UOL Vestibular] Café atrai imigrante europeu para o Brasil</ref> В геополитически контекст, Бразилия се съюзява с [[Аржентина]] и [[Уругвай]], и води война срещу [[Парагвай]]. В края на конфликта, почти две трети от населението на Парагвай е [[смърт|убито]]. Участието на [[негър|негри]] и [[метис]]и в бразилската армия в [[Парагвайска война|Парагвайската война]] дава голям тласък на аболиционисткото движение и на упадъка на монархията. Малко след това, през [[1888]] г., принцеса [[Изабел (Бразилия)|Изабел]], дъщеря на Дом Педру II, подписва т. нар. [[Златен закон]], по силата на който се премахва робството. С този акт, оставяйки бившите робовладелци без обезщетения, бразилската империя губи последните си поддръжници.<ref name="encarta"/>
 
На [[15 ноември]] [[1889]] г., е провъзгласена републиката от маршал [[Деодору да Фонсека|Мануел Деодору да Фонсека]] и се дава началото на републиканския период, познат като „[[Стара република (Бразилия)|Старата република]]“, до [[1930]] г. когато идва на власт [[Жетулиу Варгас]]. От тогава, Бразилия навлиза в период на [[индустриализация]] и участва във [[Втората световна война]], на страната на [[САЩ]]; 20 години след края на войната, под ръководството на ген. [[Кастелу Бранку]] е извършен военен преврат, бидейки назначен за президент.
 
Военният режим, под предлог за борба с подривна дейност и [[корупция]]та, ограничава основни конституционни права, медиите биват подложени на преследване и цензура, премахва политическите партии и създава система на двупартийност. След края на военното управление, федерални депутати и сенатори, през [[1988]] г., провеждат национално учредително събрание, което обнародва новата Конституция, която разширява правата на физическите лица. По този начин в страната е възстановена демокрацията,<ref name="encarta"/><ref>[http://vestibular.uol.com.br/ultnot/resumos/ult2770u36.jhtm UOL Vestibular] Democracia volta com a campanha das 'Diretas já'</ref> постига важен икономически напредък<ref name="WB">[http://web.worldbank.org/WBSITE/EXTERNAL/COUNTRIES/LACEXT/BRAZILEXTN/0,,menuPK:322368~pagePK:64026187~piPK:141126~theSitePK:322341,00.html Brazil Country Brief] World Bank</ref> и все повече и по-активно участва на международната сцена.
 
== Периодизация на историята на Бразилия ==
Историята на Бразилия може условно да бъде разделена на 4 основни периода:
# Предистория на Бразилия (преди 1500)
# Колониална Бразилия (от 1500 до 1815)
# Бразилска империя (от 1822 до 1889)
# Република (от 1889)
 
== Преколониален период, Португалска колонизация и териториално разширение ==
{{Основна|Предистория на Бразилия{{!}}Предистория|Коренно население на Бразилия{{!}}Коренно население|Откриване на Бразилия{{!}}Откриване|Колонизация на Бразилия{{!}}Колонизация|Колониална Бразилия{{!}}Колония|Капитании на Бразилия}}
 
[[Файл:Meirelles-primeiramissa2.jpg|мини|ляво|„Първата [[Литургия|меса]] в Бразилия“ от [[Виктор Мейрелес]].]]
[[Файл:Non-Native American Nations Control over South America 1700 and on.gif|ляво|мини|Образуване на бразилската държава (в тъмно зелено) и [[Южна Америка|южноамериканските]] страни (от [[1700]] г.)]]
При пристигането на португалците през [[1500]] г. се смята, че сегашната територия на Бразилия (източния бряг на [[Южна Америка]]) е била обитавана<ref>[http://www.sic.inep.gov.br/index.php?option=com_content&task=view&id=161&Itemid=83&lang=br Mercosul Educacional]. A Pré-História do Brasil registrada.</ref> от 2 милиона туземци, от север на юг.<ref name="FerreiraLevy">Maria Stella Ferreira-Levy, "[http://www.scielo.br/pdf/rsp/v8s0/03.pdf O papel da migração internacional na evolução da população brasileira (1872 a 1972)], ''Revista de Saúde Pública'' Volume 8, suplemento. Junho 1974.) (1974). Tabela 2, p.&nbsp; 74.</ref>
 
Местното индианско население е било разделено на големи нации, съставени от няколко етнически групи, по-важните от които са: [[тупи-гуарани]] ''(tupi-guarani)'', [[макро-же]] ''(macro-jê)'' и [[арауак]] ''(aruaque)''. Първите са били разделени на [[гуарани]] ''(guaranis)'', [[тупиникини]] ''(tupiniquins)'' и [[тупинамба]] ''(tupinambá)'', сред много други. Индианците [[тупи]] са се простирали между днешните щати [[Риу Гранди ду Сул]] и [[Риу Гранди ду Норти]].<ref name="ME"> [http://mundoestranho.abril.com.br/historia/pergunta_303242.shtml Mundo Estranho] Какви индианци преобладавали по Бразилското крайбрежие по време на Откриването? </ref> Според Луис да Камара Каскудо,<ref name = "Cascudo II 865">CASCUDO, Luís da Câmara. ''Речник на бразилския фолклор'', том II, стр. 865</ref> тези индианци са били „първите местни жители, които са имали пряк контакт с колонизаторите“. Земята сега известна като Бразилия е заявена от [[Португалия]] през април [[1500]] г., с пристигането на португалския флот под командването на [[Педру Кабрал]].<ref name="Boxer, p. 98">Boxer, p.&nbsp;98.</ref> [[Португалия|Португалецът]] се натъкнал на жители от [[каменна епоха|каменната епоха]] разделени на няколко [[племе]]на, мнозинството от които споделяли едно и също езиково семейство, [[тупи-гуарани]], и които воювали помежду си.<ref name="Boxer, p.&nbsp;100">Boxer, p. 100.</ref>
 
[[Колонизация на Бразилия|Колонизацията]] започва през [[1534]], когато португалският крал [[Жуау III]] разделя територията на [[Капитании на Бразилия|дванадесет наследствени капитании]],<ref>Boxer, pp.&nbsp;100–101.</ref><ref name="Skidmore, p.&nbsp;27">Skidmore, p.&nbsp;27.</ref> но скоро този режим започва да става проблематичен и през [[1549]] г. кралят назначава един [[Списък на губернаторите на колониална Бразилия|генерал-губернатор за управление на цялата колония]].<ref name="Skidmore, p.&nbsp;27"/><ref>Boxer, p.&nbsp;101.</ref> [[Португалци]]те асимилират някои от местните племена,<ref>Boxer, p.&nbsp;108</ref> докато други са заробени или избити в дълги войни или от [[Европа|европейски]] болести, за които те не са имали имунитет.<ref name="Boxer, p.&nbsp;102">Boxer, p.&nbsp;102.</ref><ref>Skidmore, pp.&nbsp;30, 32.</ref> В средата на [[16 век]], [[захар]]та, добивана от [[захарна тръстика|захарната тръстика]], става най-важният [[износ]]ен продукт на Бразилия<ref name="Boxer, p.&nbsp;100"/><ref>Skidmore, p.&nbsp;36.</ref> и за да се справят с нарастващото [[Търсене и предлагане|търсене]] в международен план,<ref name="Boxer, p.&nbsp;102"/><ref>Skidmore, pp.&nbsp;32–33.</ref> португалците започват да докарват [[роби]] от [[Африка]], главно от [[Ангола]].<ref>Boxer, p.&nbsp;110</ref><ref>Skidmore, p.&nbsp;34.</ref>
 
Чрез войни срещу [[Франция|французите]], [[португалци]]те бавно разширяват своята територия на [[Югоизточна Бразилия|югоизток]], завладявайки [[Рио де Жанейро]] през [[1567]], а на северозапад, [[Сау Луис (Мараняу)|Сау Луис]], през [[1615]].<ref>Bueno, pp.&nbsp;80–81.</ref> По същото [[време]] пращат военни експедиции до [[Амазония]]та и завладяват [[Великобритания|британски]] и [[Холандия|холандски]] крепости, в които установяват свои селища и укрепления.<ref>[http://www.s4ulanguages.com/wic.html Факсимилета на няколко оригинални документа] относно събитията в Бразилия през [[17 век]], които довеждат до инвазията от [[Нидерландска западноиндийска компания|Холандската компания на Западните Индии]], войната, примирието и тяхното оттегляне.</ref> В [[1680]] достигат до [[южна Бразилия]] и основават [[Колония дел Сакраменто]] на брега на [[Рио де ла Плата|Риу да Прата]], в местността позната тогава като ''Източният Бряг'' (днешен [[Уругвай]]).<ref>Bueno, p.&nbsp;86.</ref>
 
[[Файл:missoes.jpg|дясно|мини|Руини от [[Йезуити|йезуитския]] храм [[:en:São Miguel das Missões|Сау Мигел дас Мисоис]] в щата [[Риу Гранди ду Сул]], обявен за паметник на световното наследство от [[ЮНЕСКО]]]]
В края на [[17 век|седемнадесети век]] износа на [[захар]] започва да намалява,<ref>Boxer, стр. 164.</ref> но откриването на [[злато]] от изследователи в региона, по-късно наречен [[Минас Жерайс]] около 1693, и следващите десетилетия в сегашните [[Мато Гросо]] и [[Гояс]], спасяват колонията от неизбежен икономически колапс.<ref>Boxer с. 168, 170.</ref> От цяла Бразилия, както и от [[Португалия]], хиляди [[имигранти]] идват на работа в мините.<ref>Boxer, стр.&nbsp;169.</ref> Същевременно [[Испанска империя|испанците]] се опитват да предотвратят разрастването на територията на португалците, която им принадлежала в съответствие с [[Договор от Тордесиляс|Договора от Тордесиляс]] от [[1494]] г., и успяват да си възвърнат Източния Бряг в [[1777]]. Все пак, това постижение е напразно, тъй като [[Договор от Сан Илдефонсо (1777)|Договорът от Сан Илдефонсо]], подписан същата година, потвърждава португалския суверенитет над цялата земя, произлизащ от тяхното териториално разширение, очертавайки в основни линии днешните [[Териториално развитие на Бразилия|бразилски граници]].<ref>Boxer, стр. 207</ref>
 
В [[1808]] г., португалското кралско семейство, бягащо от войските на [[Първа Френска империя|френския император]] [[Наполеон Бонапарт]], се заселва в град Рио де Жанейро, като по този начин градът става седалище на [[Португалска империя|Португалската империя]].<ref name="Boxer, p.&nbsp;213">Boxer, p.&nbsp;213.</ref> В [[1815]] португалският крал [[Жуау VI]], тогава регент в името на болната си майка, превръща Бразилия от колония в [[Обединено кралство Португалия, Бразилия и Алгарве|Обединено суверенно кралство с Португалия]].<ref name="Boxer, p.&nbsp;213"/> В [[1809]], португалците нахлуват във [[Френска Гвиана]] (върната на [[Франция]] през [[1817]])<ref>Bueno, p.&nbsp;145.</ref> и през [[1816]], в Източния Бряг, по-късно преименуван на [[Цисплатин (провинция)|Цисплатин]] (днешен [[Уругвай]]).<ref>Calmon (2002), p.&nbsp;191</ref>
 
== Независимост и империя ==
{{Основна|Независимост на Бразилия{{!}}Независимост|Бразилска империя{{!}}Империя|Регенски период в Бразилия{{!}}Регентство|Преврат на Пълнолетника}}
 
[[Файл:Independência ou Morte.jpg|мини|300п|Обявяване на [[Независимост на Бразилия|независимостта на Бразилия]] от император Педру I на 7 септември [[1822]] г.]]
[[Жуау VI]] се връща в [[Европа]] на [[26 април]] [[1821]] г., оставяйки най-големия си син [[Педру I (Бразилия)|Педру де Алкантара]] като [[регент]], да управлява Бразилия.<ref>Lustosa, pp.&nbsp;109-110</ref> Португалското правителство се опитало отново да превърне Бразилия в колония, лишавайки я от достигнатите постижения от [[1808]] г.<ref>Lustosa, pp.&nbsp;117-119</ref> Бразилците отказали да отстъпят и Педру застанал на тяхна страна, обявявайки [[Независимост на Бразилия|независимостта на страната]] от [[Португалия]] на [[7 септември]] [[1822]] г.<ref>Lustosa, pp.&nbsp;150-153</ref> На [[12 октомври]], Педру е обявен за първия [[Бразилска империя|император на Бразилия]] и коронован като Педру I на [[1 декември]] с.г.<ref>Viana, p.&nbsp;418</ref>
 
По това време почти всички [[бразилци]] са били на страната на [[монархия]]та и [[република]]нците се радвали на сравнително малка подкрепа.<ref>Hendrik Kraay ''apud'' Lorenzo Aldé, ''Revista de História da Biblioteca Nacional,'' edição 50, ano 5 (Rio de Janeiro: SABIN, 2009), p.&nbsp;20</ref><ref>Sérgio Buarque de Holanda, ''O Brasil Monárquico: o processo de emancipação'', 4ª ed. (São Paulo: Difusão Europeia do Livro, 1976), p.&nbsp;403</ref> Последвалата [[Война за независимост на Бразилия]] се разпространява в почти всички региони, с битки на север, североизток и юг.<ref>Diegues 2004, pp.&nbsp;168, 164, 178</ref> Последните португалски войски се предават на [[8 март]] [[1824]] г.<ref>Diégues 2004, pp.&nbsp;179-180</ref> и независимостта е призната от Португалия на [[29 август]] [[1825]].<ref>Lustosa, p.&nbsp;208</ref>
 
[[Конституция на Бразилия (1824 г.)|Първата бразилска конституция]] е приета на [[25 март]] [[1824]] г., след ратифицирането ѝ от общинските съвети в цялата страна.<ref>Vianna, p.&nbsp;140</ref><ref>José Murilo de Carvalho, ''A Monarquia brasileira'' (Rio de Janeiro: Ao Livro Técnico, 1993), p.&nbsp;23</ref><ref>Calmon (2002), p.&nbsp;189</ref><ref name="Vainfas, p.&nbsp;170">Vainfas, p.&nbsp;170</ref> Педру I абдикира на [[7 април]] [[1831]] и отива в Европа, за да [[Португалска гражданска война (1828-1834)|възвърне короната на дъщеря си]], оставяйки пет годишен син и наследник, бъдещия [[Педру II (Бразилия)|Педру II]].<ref>Lyra (v.1), p.&nbsp;17</ref> Тъй като новият император не е могъл да упражни конституционното си право до достигането на пълнолетие, е създаден регентски съвет.<ref>Carvalho 2007, p.&nbsp;21</ref> Спорове между политическите фракции обаче довеждат до бунтове и едно нестабилно, почти [[анархизъм|анархическо]] регентство.<ref>Miriam Dohlnikoff, ''Pacto imperial: origens do federalismo no Brasil do século XIX'' (São Paulo: Globo, 2005), p.&nbsp;206</ref> Бунтовническите групировки не се надигнали в бунт срещу [[монархия]]та,<ref name="Carvalho 2007, p.&nbsp;43">Carvalho (2007), p.&nbsp;43</ref><ref>Souza, p.&nbsp;326</ref> въпреки че някои от тях обявили отделянето на провинциите като независими републики, но само докато [[Педру II (Бразилия)|Педру II]] е бил непълнолетен.<ref>Janotti, pp.&nbsp;171–172</ref> Поради това, [[Преврат на Пълнолетника|Педру II е преждевременно обявен за император]] и „в Бразилия настъпил половин век на вътрешен мир и бърз материален прогрес“.<ref>Munro, p.&nbsp;273</ref>
 
[[Файл:Americo-avaí.jpg|мини|300п|Бразилски войски (в тъмносини униформи) се борят срещу [[парагвай]]ците по време на [[Битка при Аваи|битката при Аваи&#768;]], в [[Парагвайска война|Парагвайската война]]]]
Бразилия печели три международни войни по време на 59 годишното управление на Педру II – ([[Платинска война|Платинската война]], [[Война на Тройния съюз|Войната на Тройния съюз]] и [[Уругвайска война|Уругвайската война]])<ref>Lyra (v.1), pp.&nbsp;164, 225, 272</ref> и става свидетел на утвърждаването на [[Представителна демокрация|представителната демокрация]], дължаща се най-вече на реализацията на последователни [[избори]] и отпадането на [[цензура|ограниченията]] върху [[печат]]а.<ref>Carvalho (2007), pp.&nbsp;9, 222</ref> [[Робство в Бразилия|Робството]] се премахва след бавен, но постоянен процес, започнал с прекратяването на международния трафик на роби в [[1850]]<ref>Lyra (v.1), p.&nbsp;166</ref> и завършва с [[Златен закон|окончателното му премахване]] през [[1888]] г.<ref>Lyra (v.3), p.&nbsp;62</ref> След обявяването на независимостта на Бразилия, робското население е в постоянен спад: през [[1823]], 29% от населението е съставено от роби, докато през [[1887]] е едва 5 %.<ref>Vainfas, p.&nbsp;18</ref>
 
Когато [[Обявяване на Република Бразилия|монархията е свалена]] на [[15 ноември]] [[1889]] г.,<ref name="Munro, p.&nbsp;280"/> преобладавало всеобщо нежелание сред населението за смяната на [[Форма на държавно управление|формата на управление]] в Бразилия<ref>George Ermakoff, ''Rio de Janeiro – 1840–1900 – Uma crônica fotográfica'' (Rio de Janeiro: G. Ermakoff Casa Editorial, 2006), p.&nbsp;189</ref> и от друга страна, Педру II по това време е бил много популярен сред поданиците си.<ref>Schwarcz, p.&nbsp;444</ref><ref>Vainfas, p.&nbsp;201</ref> Въпреки това, „той е основният, може би единственият отговорен за собственото си сваляне“.<ref>Barman (1999), p.&nbsp;399</ref> След смъртта на двамата си сина, Педру II смята, че „имперският режим е предопределен да приключи с него“.<ref>Barman (1999), p.&nbsp;130</ref> Той почти не полага грижи за съдбата на режима,<ref>Lyra (v.3), p.&nbsp;126</ref><ref>Barman (1999), p.&nbsp;361</ref> и не прави нищо, нито позволява някой друг да направи нещо за предотвратяване на последвалия военен преврат. Той бива оглавен от маршал [[Деодору да Фонсека]]&nbsp;– бъдещия първи президент на страната, с подкрепата на бивши робовладелци, които негодували от премахването на робството.<ref>Ricardo Salles, ''Nostalgia Imperial'' (Rio de Janeiro: Topbooks, 1996), p.&nbsp;194 – Въпреки това, реакцията на монархистите след падането на империята и последвалото изгнание на императорското семейство „не беше слаба, и още по-малко пък беше репресия“.</ref><ref>Lyra (v.3), p.&nbsp;99</ref><ref>Schwarcz, pp.&nbsp;450, 457</ref>
 
== Старата Република и Ерата Варгас ==
{{Основна|Провъзгласявяване на Република Бразилия|Стара Република (Бразилия){{!}}Старата република|Ера Варгас{{!}}Ерата Варгас|Нова държава (Бразилия){{!}}Нова държава}}
 
[[Файл:Revolução de 1930.jpg|мини|ляво|Превратът от 1930 г. довежда на власт [[Жетулиу Варгас]] (в средата, в униформа, без шапка). Той ще управлява страната [[Ера Варгас|в продължение на 15 години]]]]
Началото на републиканското правителство е повече от една военна диктатура. Армията доминира правителството, както в тогавашната столица — [[Рио де Жанейро]], така и в отделните щати. Свободата на пресата е премахната и изборите се контролират от правителството.<ref name="Munro, p.&nbsp;280">Munro, p.&nbsp;280</ref> В [[1894]] г., цивилните републиканци идват на власт, давайки начало на „продължителна гражданска война, финансова катастрофа и некомпетентност на правителството“.<ref name="Barman 1999, p.&nbsp;403">Barman (1999), p.&nbsp;403</ref> През [[1902]], новите управници започват възвръщането към политиките, провеждани по времето на империята, обещавайки мир и ред в страната и възстановяване на международния престиж на Бразилия.<ref name="Barman 1999, p.&nbsp;403"/> Страната също има успех при подписването на няколко международни договора, разширявайки (напр. с покупката на щата [[Акре]]) и гарантирайки [[Териториално развитие на Бразилия|бразилските граници]].<ref>Barman (1999), p.&nbsp;404</ref>
 
През [[1920]] страната е опустошена от [[Въстание на лейтенантите (Бразилия)|различни въстания]], подкладени от млади офицери.<ref>Skidmore, p.&nbsp;153</ref><ref>Bueno, pp.&nbsp;296–301</ref> [[1930|Десет години по-късно]], режимът е отслабен и деморализиран, което позволява на победения кандидат за президент [[Жетулиу Варгас]] да дойде на власт чрез преврат и да [[Списък на президентите на Бразилия|поеме управлението]].<ref>Skidmore, p.&nbsp;154</ref> Варгас е трябвало да го поеме временно, но вместо това той затваря [[Национален конгрес на Бразилия|конгреса]], премахва [[Конституция на Бразилия|конституцията]], управлява с [[извънредно положение|извънредни правомощия]] и заменя губернаторите на [[Административно деление на Бразилия|отделните щати]] с верни нему поддръжници.<ref>Skidmore, pp.&nbsp;155–156</ref><ref>Bueno, pp.&nbsp;328 and 331</ref> През [[1935]] [[комунисти]]те се разбунтуват навред из страната и правят [[Комунистическа конспирация (Бразилия)|неуспешен опит за завземане на властта]].<ref>Fausto (2005), p.&nbsp;249</ref> Комунистическата заплаха служи на Варгас като претекст, за да направи повторен преврат две години по-късно и Бразилия става [[Нова държава (Бразилия)|цялостна диктатура]].<ref>Fausto (2005), p.&nbsp;267</ref><ref>Skidmore, p.&nbsp;162</ref> Потушаването на опозицията е брутално, с повече от 20&nbsp;000 арестувани; създадени са [[концентрационен лагер|концентрационни лагери]] за политическите затворници в отдалечени райони на страната; [[Мъчение|мъченията]], [[Репресия|репресиите]] и [[цензура]]та на [[медия|медиите]] стават широко разпространена практика от страна на правителствените агенти.<ref>Bueno, p.&nbsp;336</ref><ref>Skidmore, p.&nbsp;164</ref>
 
Бразилия остава неутрална по време на първите години от [[Втората световна война]], докато правителството не обявява война на [[Страни от Оста|силите от оста]] през [[1942]].<ref>Fausto (2005), p.&nbsp;272</ref> Варгас праща [[германци|германски]], [[италианци|италиански]] и [[японци|японски имигранти]] в концентрационни лагери,<ref>Dietrich, Ana Maria in ''História Viva'' magazine, issue 67, year VI, 2009, p.&nbsp;61</ref> а през [[1944]] [[Бразилски експедиционен корпус|изпраща войски на бойното поле в Италия]].<ref>Bueno, pp.&nbsp;343–344</ref><ref>Skidmore, p.&nbsp;173</ref> С победата на съюзниците през [[1945]] г. и с края на [[нацизъм|нацистко]]-[[фашизъм|фашиските]] режими в [[Европа]], положението на Варгас става неудържимо и той бързо е свален чрез военен преврат.<ref>Fausto (2005), p.&nbsp;281</ref> [[Демокрация]]та е възстановена и генерал [[Еурику Гаспар Дутра]] е избран за президент, встъпвайки в длъжност през [[1946]] г.<ref>Skidmore, pp.&nbsp;182–183</ref> Варгас се връща на власт през [[1951]], този път демократично избран, обаче вече неспособен да управлява в демокрация или да се занимава с активна опозиция, извършвайки [[самоубийство]] през [[1954]] г.<ref>Bueno, pp.&nbsp;346–347</ref><ref>Skidmore, pp.&nbsp;188–194</ref>
 
== Военен режим и съвременна ера ==
{{Основна|Правителство на Жуселину Кубичек|Военен режим в Бразилия (1964-1985 г.){{!}}Военен режим|История на Бразилия (след 1985 г.)}}
 
Няколко кратки временни правителства последвали едно подир друго след самоубийството на Варгас.<ref>Skidmore, p.&nbsp;201</ref> [[Жуселину Кубичек]] става президент през [[1956]] и взима една помирителна позиция по отношение на политическата опозиция, която му позволява да управлява без големи кризи.<ref>Skidmore, pp.&nbsp;202–203</ref> Икономиката и индустриалният сектор нарастват значително,<ref>Skidmore, p.&nbsp;204</ref> но най-голямото му постижение е изграждането на новата столица – [[Бразилия (град)|Бразилия]], открита през [[1960]] г.<ref>Skidmore, pp.&nbsp;204–205</ref> Неговият наследник, [[Жаниу Куадрус]] подава оставка в [[1961]], по-малко от година след встъпването му в длъжност.<ref>Skidmore, pp.&nbsp;209–210</ref> Тогава управлението е поето от неговия вицепрезидент – [[Жуау Гуларт]], който обаче се среща със силна политическа опозиция<ref>Skidmore, p.&nbsp;210</ref> и е [[Преврат в Бразилия (1964 г.)|свален от военен преврат през 1964 г.]], довел до последвалия [[Военен режим в Бразилия (1964-1985 г.)|военен режим]].<ref>Fausto (2005), p.&nbsp;397</ref>
 
[[Файл:Inauguration of Luiz Inácio Lula da Silva in 2003.jpeg|мини|дясно|Мирния политически преход между [[Фернанду Енрики Кардозу]] и [[Луис Инасиу Лула да Силва]] през [[2003]] г. показа, че Бразилия най-накрая е постигнала политическа стабилност.<ref name="F502">Fausto (2005), p.&nbsp;502.</ref>]]
Новият режим имал за цел да бъде преходен,<ref>Gaspari, ''A Ditadura Envergonhada'', pp.&nbsp;141–142.</ref> но постепенно се затваря в себе си и се превръща в пълна диктатура с обнародването на [[Институционален акт № 5|Институционалния акт № 5]] през [[1968]] г.<ref name="Gaspari p.35">Gaspari, ''A Ditadura Envergonhada'', p.&nbsp;35.</ref> Потушаването на противниците на диктатурата, включително и на градската гериля (guerrilha urbana),<ref>Elio Gaspari, ''A ditadura escancarada'' (São Paulo: Companhia das Letras, 2002), p.&nbsp;193.</ref> става с твърда ръка, но не с жестокостта на други страни от [[Латинска Америка]].<ref>Skidmore, p.&nbsp;239</ref> Поради извънредния икономически растеж, известен като „[[Бразилско икономическо чудо|Бразилското икономическо чудо]]“, режимът достига най-високото си ниво на популярност в годините на репресиите.<ref>Fausto (2005), p.&nbsp;422</ref>
 
Генерал [[Ернесту Гайзел]] встъпва в длъжност през [[1974]] и започва проекта си за ре[[демократизация]] чрез процес, който според него ще бъде „бавен, постепенен и сигурен“.<ref>Bueno, p.&nbsp;379.</ref><ref>Fausto (2005), p.&nbsp;455.</ref> Той слага край на военната индисциплина, която тегне върху страната още от [[1889]] г.,<ref>Gaspari, ''A Ditadura Envergonhada'', pp.&nbsp;34–35.</ref> както и на изтезанията на политическите затворници, на цензурата на пресата<ref>Gaspari, ''A Ditadura Envergonhada'', pp.&nbsp;35–36.</ref> и накрая, на самата диктатура, след изтичането на срока на действие на Институционалния акт № 5 през [[1978]] г.<ref name="Gaspari p.35"/> Гайзел назначава за свой приемник ген. [[Жуау Фигейреду]], на комуто възлага задачата за завършване на прехода към пълна демокрация.<ref>Bueno, p.&nbsp;382.</ref> Военнете напускат окончателно властта през [[1985]], когато [[Жузе Сарней]] става президент,<ref>Fausto (2005), p.&nbsp;460.</ref> но до края на мандата си, той става изключително непопулярен заради икономическата криза и необичайно високата и неуправляема [[инфлация]].<ref>Fausto (2005), pp.&nbsp;464–465.</ref> Новоизбраното правителство през [[1989]] г., докарва на власт почти непознатия тогава [[Фернанду Колор]], който по-късно е свален от [[Национален конгрес на Бразилия|конгреса]] през [[1992]]. Колор е наследен от своя вицепрезидент, [[Итамар Франку]] за назначаване на [[Фернанду Енрики Кардозу]] като [[Министерство на финансите (Бразилия)|финансов министър]].<ref>Fausto (2005), pp.&nbsp;465, 475.</ref>
 
Кардозу създава успешния „[[Плану реал]]“<ref group="бел."> Името на текущата бразилска парична единица произхожда от предишната, съществувала до [[1942]] г. На португалски се нарича „Реал“, в превод, „истински“.</ref>, което дава стабилност на [[Икономика на Бразилия|бразилската икономика]].<ref>Fausto (2005), p.&nbsp;482.</ref> Фернанду Кардозу е избран за президент през [[1994]] и повторно през [[1998]].<ref>Fausto (2005), p.&nbsp;474.</ref> Мирния преход на властта между него и наследника му – [[Лула да Силва]] (избран през [[2002]] и преизбран през [[2006]]) показа, че Бразилия най-накрая е постигнала така желаната, дългосрочна политическа стабилност.<ref name="F502"/>
 
== Бележки ==
<references group="бел."/>
 
== Източници ==
<div class="reflist3" style="height: 250px; overflow: auto; padding: 3px;">
{{колони|3|<references/>}}
</div>
 
== Външни препратки ==
* {{pt икона}}&nbsp;[http://www.brasil.gov.br/pais/historia/sec_xvi/ Портал на бразилското правителство] – История на страната
 
{{Бразилия по теми}}
{{Южна Америка-модел|История на|[[История]] на държави в [[Южна Америка]]}}
 
[[Категория:История на Бразилия| ]]
 
{{Link FA|eo}}
{{Link FA|sv}}
{{Link FA|ia}}
{{Link GA|ja}}
{{Link GA|no}}
 
[[ar:تاريخ البرازيل]]
[[bn:ব্রাজিলের ইতিহাস]]
[[ca:Història del Brasil]]
[[cs:Dějiny Brazílie]]
[[cy:Hanes Brasil]]
[[da:Brasiliens historie]]
[[de:Geschichte Brasiliens]]
[[en:History of Brazil]]
[[eo:Historio de Brazilo]]
[[es:Historia del Brasil]]
[[fa:تاریخ برزیل]]
[[fi:Brasilian historia]]
[[fr:Histoire du Brésil]]
[[gl:Historia do Brasil]]
[[he:היסטוריה של ברזיל]]
[[ia:Historia de Brasil]]
[[it:Storia del Brasile]]
[[ja:ブラジルの歴史]]
[[ka:ბრაზილიის ისტორია]]
[[ko:브라질의 역사]]
[[la:Historia Brasiliensis]]
[[lt:Brazilijos istorija]]
[[mk:Историја на Бразил]]
[[mwl:Stória de l Brasil]]
[[nl:Geschiedenis van Brazilië]]
[[no:Brasils historie]]
[[pl:Historia Brazylii]]
[[pt:História do Brasil]]
[[ru:История Бразилии]]
[[sq:Historia e Brazilit]]
[[sv:Brasiliens historia]]
[[tr:Brezilya tarihi]]
[[uk:Історія Бразилії]]
[[zh:巴西歷史]]