Невроза: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме Етикет: Премахнати източници/бележки |
м Премахнати редакции на 95.42.129.120 (б.), към версия на ZéroBot |
||
Ред 1:
'''Неврозата''' e клас, група от функционални психични разстройства, които включват [[стрес]]ови състояния, но не и делюзии и халюцинации, и при които поведението не е извън социално-приетите норми. <ref>{{en икона}} [http://www.mercksource.com/pp/us/cns/cns_hl_dorlands_split.jsp?pg=/ppdocs/us/common/dorlands/dorland/six/000072074.htm Невроза], Dorland's Medical Dictionary</ref> (То не засяга основните функции на личността и субектът го осъзнава болезнено.) Други наименования включват '''психоневроза''' и '''невротично разстройство''', като страдащите от това състояние се наричат '''невротици''' (''невротик''). Макар, че наименованието вече не служи официално за диагностициране на психични разстройства според официалните психиатрични класификации, подтипове на невротичните състояния (придружени с конкретните особености) могат да бъдат намерени в ICD-8 и DCM-III, като например в подгрупата на фобийните разстройства се включват [[агорафобия]]та, [[клаустрофобия]]та, за [[тревожни състояния|тревожните състояния]] - [[паника]] (паническо разстройство), [[натрапливост]] и т. н.; [[хистерия]]та също е смятана за един от основните типове неврози, като е изследвана от [[Шарко]] и [[Фройд]], но отново днес е диагностицирана по-скоро като група от разстройства ([[диссоциативни разстройства|диссоциативни]] или [[соматоформени разстройства|соматоформени]]).
== История ==
Терминът е за първи път предложен през 1769 от шотландският лекар [[Уилям Кълън]] за дефиниране на лични болести, които пораждат смущения в личността. Като понятие е възприето от [[Зигмунд Фройд]], за обозначаване на болест, чийто симптоми символизират психичен конфликт с произход от детството, който е [[Изтласкване|изтласкан]]. Впоследствие в регистъра на неврозата от психоаналитична гледна точка влизат и [[хистерия]]та, и [[Натраплива невроза|натрапливата невроза]], към които могат да се прибавят и актуалната невроза, включваща в себе си страхова невроза, [[неврастения]] и [[психоневроза]]та, последната обхващаща преносната и нарцистичната невроза<ref>Рудинеску Ел., Плон М.: Речник на психоанализата, изд. Лик, 2000, стр. 56</ref>. Невротичните състояния са много разпространени и могат да засегнат всеки човек в различна степен. Гризането на ноктите, неволните тикове на лицето, "прескачането" на сърцето и много други невротични симптоми могат да сполетят психически здрав човек, поставен в напрегната ситуация. Като цяло невротикът се чувства дискомфортно, липсва му увереност в неговата социална роля, агресивен е по отношение на другите (например ироничен) или към себе си (опити за самоубийство), страда от разстройства на съня (безсъние или хиперсомия), може да има сексуални разстройства ([[фригидност]] или [[импотентност]], системно въздържание или [[мастурбация]]). Често срещана е прекалено бързата умора. Типични невротични състояния са [[хистерия]]та, [[анорексия]]та, [[пиромания]]та, [[перфекционизъм|перфекционизмът]], злоупотребата с алкохол, наркотици и тютюн, [[натрапливости]]те и [[страховата невроза]] - най-често от смърт (обикновено фиксирана към инфаркт, СПИН, рак, сифилис, катастрофа), от затворени или открити пространства, от общуване (например от изпускане на газове пред хора или казване на нещо неприлично) и много други.
Действителното изтощение на болния е последица от несъзнаваните усилия, които полага в борбата срещу сексуалните нагони и агресивността си. Всичките му невротични симптоми в последна сметка са символичен израз на вътрешната драма, която се разиграва у него и която е неспособен да овладее, тъй като основните елементи убягват от ясното му съзнание.
Основно в обяснението за неврозата е "конфликтът". Той се среща във всички теории, които обясняват неврозата (освен в тази на П. Жане)
*1. [[Рефлексология|Рефлексолозите]], следвайки И. П. Павлов, създават с експериментална цел неврози у животните, като ги поставят в конфликтни ситуации. След като създадат условен рефлекс у животно да реагира различно на вида на кръг (с който се свързва възнаграждение) и на елипса (разтърсване от електрически ток), те постепенно намаляват големия диаметър на елипсата, докато я направят трудно различима от кръга. В този момент животното, което не знае как да реагира, става тревожно, неспокойно и проявява множество психосоматични разстройства.
*2. Според [[психоанализа|психоаналитичната теория]] вътрешният конфликт, който противопоставя нагонните сили на „То" на моралните инстанции (Свръх-Аза), предизвиква тревожност, срещу която субектът се опитва да се бори, като мобилизира някои неадекватни защитни механизми.
*3. [[Културализъм|Културалистките тези]] допълват възгледите на [[Зигмунд Фройд]], като ролята на отключващ механизъм играе социалният натиск (семейни, брачни, икономически отношения). У някои невротици се открива наличие на наследствена обремененост или на действителни социално-икономически трудности, но постоянната характеристика, която се среща при всички невротични субекти, е от психологическо естество: на всички липсва афективна зрялост, поведението им в зряла възраст е като на деца, реагират неосъзнато на конкретните (професионални, сексуални, социални) ситуации според детински критерии и в зависимост от чувствата на привързаност или омраза, породени още в детството им. <ref name=>Терминологичен речник по психология, София 2005</ref>.
Неврозата, която може да бъде отключена от емоционален шок (при военни действия, смърт на близък човек), от материални трудности или преумора, рядко се приема от обкръжението като реална болест. Родителите (и дори някои лекари) не разбират това психично заболяване, за което няма определена органична причина; дори болният не знае причините за своя дискомфорт и за своя невротичен страх. Лечението, което е главно психологическо, може да бъде под формата на морална подкрепа, но най-добри резултати се получават чрез [[психоанализа]]. Природата на неврозата е различна от тази на [[психоза]]та, тъй като болният осъзнава състоянието си, а психотикът си построява въображаема делирна реалност, която приема за действителност.
== Източници ==
| |||