Семьон Будьони: Разлика между версии

Роден е на [[25 април]] [[1883]] г. в бедно селско семейство на територията на днешна [[Ростовска област]]. Член е на [[ВКП(б)]] от [[1919]] годинаг. През [[1903]] годинаг. е призован в армията. Отбива военатавоенната си служба в Приморския драгуновски полк, където остава да служи на свръхсрочна служба. Участва в [[Руско-японска война|Руско-Японскатаяпонската война]] [[1904]]-[[1905]] годинаг. в състава на Донската дивизия.

През [[1907]] г. - като най-добър кавалерист на полка, е изпратен в [[Петербург]] във висшата кавалерийска школа за подофицери, която завършва през [[1908]] годинаг. Продължава да служи до 1914 годинаг. в Приморския драгунски полк. Участва в [[Първата световна война]] като унтерофицер в 18-ти северен драгунски полк на германскияГерманския, австрийскияАвстрийския и кавказкиКавказки фронт. Награден четири4 пъти с Георгиевски кръст за храброст и с четири4 медала.

През лятото на [[1917]] годинаг. пристига в [[Минск]] заедно с Кавказката дивизия. Там е избран за председател на полковия комитет и заместник -председател на дивизиониядивизионния комитет. През август участва в разоръжаването на [[ешелон]]ите на Корниловските войски в градгр. [[Орша]]. След [[Октомврийска революция|Октомврийската революция]] се завръща в родното си място - на [[Дон (река)|Дон]], станция Платовска (днес Будьоновска), където е избран за член на изпълнителния комитет на Селския окръжен съвет и е назначен за завеждащ на земеделския отдел.

През февруари [[1918]] годинаг. Будьони създава революционен конен отряд, действащ против белогвардейците на Дон. Отрядът прераства в [[полк]], [[бригада]], а след това в кавалерийска дивизия, действаща успешно през [[1918]]-[[1919]] годинаг.

През [[1919]] годинаг. в младата Червена армия е създадено първото крупно кавалерийско съединение — - Конен корпус под командването на Будьони, играещ главна роля в разгрома на Кавказката армия на генерал [[Пьотър Николаевич Врангел]]. Във Воронежко-Касторненската операция същата година,с.г. заедно с 8-ма армия разбиватразбива Казашката армия на генералите [[Константин Мамонтов]] и [[Андрей Шкуро]]. Победата на Конния корпус над войските на генерал [[Антон Деникин|Антон Иванович Деникин]] при [[Воронеж]] ускоряватускорява разгрома на войските при Дон.

На [[19 ноември]] [[1919]] годинаг. командването на Южния фронт, на основание решението на Висшия военен съвет на републиката, решава да преименува Конния корпус в Първа конна армия с командир Будьони, която той ръководи до [[1923]] годинаг. 1-ва конна армия играе важна роля в Гражданската война в севернаСеверна [[Таврия]] и [[Крим]]. Претърпява и едно поражение от генерал [[Юзеф Пилсудски]] в Съветско-полската война.

[[Image:Vasilevsky Budenny.jpg|thumb|ляво|330п|Маршал Будьони разговаря с началник-щаба на армията - Маршалмаршал [[Александър Василевски]]]]

От [[1921]] до [[1923]] годинаг. Будьони е и заместник-командващ на СеверокавказкияСевернокавказкия военен окръг. Помага много в организирането и построяването на много [[кон]]езаводи.

След 1923 годинаг. е назначен за помощник на Главния комисар на Червената армия по кавалерията и е член на Революционния военен съвет на СССР и главен инспектор на кавалерията. През 1932 годинаг. завършва Военната академия „М. В. Фрунзе“ в [[Москва]].

На [[22 септември]] [[1935]] годинаг. са въведени нови воинскивоенни звания. През ноември [[1935]] годинаг. ЦИК и СъветскиСъветския Народеннароден Комитеткомитет на [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]] дава висшиновото званиянай-висше наофицерско петзвание изтъкнати„маршал пълководци,на товаСъветския есъюз“ новотона звание5 „Маршализтъкнати на Съветския Съюз“пълководци. В това число е и и Семьон Будьони.

Командва Московския военен окръг и е член на Главния военен комитет на СССР. От ноември [[1940]] годинаг. е заместник-ръководител на Главния комитет по отбраната. По време на [[Втора световна война|вторатаВтората световна война]] е член на Върховното главнокомандванеглавно командване и участва в отбраната на [[Москва]].

Командващ е на групатаГрупата армии в резерв, през юни [[1941]] г., след това е командващ на Северно-КавказкияСевернокавказкия фронт до август [[1942]] годинаг.

От януари [[1943]] г. е командващ на кавалерията[[кавалерия]]та на Съветската армия, а от [[1947]] до [[1953]] годинаг. е заместник-министър на Селскотоселското стопанство по коневъдството. От 1953 до [[1954]] г. е главен инспектор на кавалерията, а от 1954 г. е член на групата генерални инспектори на Министерството на отбраната на СССР.

С укази на Президиума на Върховния съвет на СССР от [[1 февруари]] [[1958]], [[24 април]] [[1963]] и [[22 февруари]] [[1968]] годинаг. е удостоен със званието [[Геройгерой на Съветския съюз]]. Член на [[ЦК на КПСС]] от [[1939]] до [[1952]] г. [[Депутат]] във Върховния съвет на СССР.

Погребан е в Москва на [[Червения площад]]. На гроба му е издигнат паметник. Бронзов бюст и паметник са поставени и в градгр. [[Ростов на Дон]]. В негова чест градгр. [[Прикумск]], [[Ставрополски]] край е наречен [[Будьоновск]].

* [[Орден Суворов|Орден „Суворов“]] - І-ва степен (№ 123)