Александър Пиндиков: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м →Снимки: без препратки към изтрити снимки |
м без излишни секции и препратки |
||
Ред 7:
| роден-място=[[Елена]], [[България]]
}}
'''Александър Пиндиков''' е
== Биография == Роден е в Елена и произхожда от стари еленски родове. По бащина линия родовият му корен е от книжовниците поп [[Дойно Граматик]] и сина му поп [[Андрей Робовски]], а по линия на майка му – от [[Иларион Макариополски]] и [[Никола Михайловски]]. Родителите му са учители. Средното си образование завършва в родния си град, а висшето – руска филология – в [[Софийски университет|Софийския университет “Св. Климент Охридски”]] през 1953 г.
До 1966 г. учителства в гр. [[Банкя]]. След това последователно работи в [[Съюз на българските писатели]], в Комитета за приятелство и културни връзки с чужбина, а от 1975 г. след закриването на този комитет – в Комитета за култура до пенсионирането му през 1991 г. В периода 1976-78 г. е заместник-директор на Българския културен център във Варшава.
От юни 1978 г. – главен редактор на изданията на Националния научно-информационен център по културата. От началото на 1984 г. до март 1991 г. е директор и главен редактор на Издателския център “Култура” на Министерството на културата.
Line 28 ⟶ 31:
==Литературна дейност==
От студентските си години – 1951 г. – се занимава с литературно-критическа и публицистична дейност. В продължение на повече от петдесет години публикува много статии по литературни и общокултурни въпроси, рецензии, отзиви, интервюта, пътни бележки и др. в ежедневния и периодичния печат, в “[[Литературен фронт]]”, “[[Литературен форум]]”, “[[Народна култура]]”, “[[АБВ]]”, “[[Учителско дело]]”, “[[Борба]]”, “[[Еленска трибуна]]”, в списанията “[[Септември]]”, “[[Пламък]]”, “[[Литературна история]]”, “[[Проблеми на културата]]”, във вестниците “[[Демокрация (вестник)|Демокрация]]”, “[[Про&Анти]]” и др.
* Живописта, графиката и скулптурата и литературата. София, издателство
* [[Божидар Божилов]] – литературна анкета.
* [[Владимир Полянов]] – литературна анкета.
* "Попътни срещи. Дневникови записи”. Включва срещи, разговори, литературни анкети с [[Владимир Василев]], [[Атанас Далчев]], [[Борис Делчев]], [[Владимир Полянов]], [[Божидар Божилов]], [[Радой Ралин]], проф. д-р [[Димитър Аврамов]], проф. [[Тодор Боров]].
* Юрдан П. Тодоров “Възпоменания по въстанията в Търновския санджак през 1876 година и по съдението на българските въстаници в Търново”. Спомени. Статии. Писма”. София 1990 г.
* “Писма. Александър Балабанов до Димитър Бобошевски”. София, Университетско издателство “Св. Климент Охридски”, 1992 г.
* Проф. д-р [[Константин Гълъбов]] “Литературна критика и литературна история. Есеистика”.
* Юрдан П. Тодоров “Писма до двамата сина”. София, издателство
==Снимки==
|